Ригстън се взираше в покривите на къщите през струите на дъжда, които се стичаха по прозореца. Мислеше колко гаден и отвратителен е следобедът. Със сигурност можеше да го запълни с нещо по-добро от това да седи до телефона и да чака да го свържат с някакъв тъп доктор, който очевидно бе застъпник на теорията, че ако нечие време трябва да се цени, това е единствено времето на представителите на медицинската професия. Не че Ригстън очакваше кой знае какви потресаващи разкрития от този разговор. Не и ако съдеше по двата други разговора, които вече бе успял да проведе.
— Да? Инспектор Ригстън ли е? — каза нечий глас в ухото му. Тонът беше кисел, а гласът сякаш принадлежеше на дванайсетгодишно хлапе.
— Да, на телефона.
— Аз съм Джери Хамилтън, доктор Джери Хамилтън. Сестрата ми предаде, че сте искали да разговаряме за един от пациентите ми. Вероятно сте наясно, че не мога да обсъждам пациентите си…
— Можете, ако вече са починали — прекъсна го рязко Ригстън, изгубил търпение. — Особено пък ако вие сте подписали смъртния акт.
— А, да — е, това променя положението — каза Хамилтън, значително поомекнал. — А за чия смърт говорим?
— За смъртта на Едуард Феърфийлд. Доколкото знам, сте огледали тялото тази сутрин.
— Да, господин Феърфийлд. Съвсем обикновен случай, инспекторе. Сърцето е отказало.
— Има ли господин Феърфийлд предистория на сърдечни заболявания? — Ригстън бе започнал да рисува сърчица по бележника пред себе си.
— Направи микроинфаркт преди приблизително две години. Оттогава състоянието му беше съвсем прилично. Но такива неща стават с възрастните хора — в един момент сърцето просто не издържа.
— Следователно не бихте определили смъртта му като неочаквана? — попита Ригстън и започна да добавя стрели към сърчицата.
— Напротив, инспекторе. Бих казал, че смъртта му беше неочаквана — но не и учудваща, ако се вземат предвид възрастта и общото му състояние. Надявам се, че съм се изразил достатъчно ясно — Хамилтън отново заговори с кисел тон.
— Да сте забелязали следи от борба? Петна от кръвоизливи по шията, които могат да се дължат на опит за душене? Следи от инжекция, която може да е причинила смъртта? — Ригстън се опитваше да прикрие раздразнението си. Проклети доктори.
— Нищо подобно. Нищо, което не може да се отдаде на естествени причини. Защо ми задавате всички тези въпроси, инспекторе?
— Налага се във връзка с разследването, което провеждам. Бяхте много любезен. Благодаря ви, че отделихте от времето си да поговорим — изрецитира по навик Ригстън и затвори телефона. Трима стари хора, починали един след друг. Трима различни лекари. Три недвусмислени заключения за естествена смърт. Това би трябвало да го удовлетвори.
Но не го удовлетворяваше.
Дан се облегна на дивана и поклати глава.
— Не знам какво да кажа. От една страна, човек би предположил, че все някой ще забележи, ако някой маниак започне да трепе старци наред. От друга страна, Харолд Шипман избивал свои възрастни пациенти в продължение на години, преди някой да се усъмни.11
— Предвид това, че живееха на различни места, Едит, Тили и Еди сигурно са имали различни лекари — каза Джейн. — Така че можем да изключим наличието на побъркан лекар — застъпник на евтаназията.
— Следователно се връщаме към естествените причини.
— А може нещо да ги е уплашило до смърт — каза Джейн, отблъсквайки се с крак от пода, за да задвижи отново люлеещия се стол, на който се беше разположила в дневната на планинската къщичка.
Дан направи гримаса.
— Не ми се вярва да е толкова лесно да уплашиш някого до смърт. Пък и никой не би могъл да разчита, че ще успее три пъти поред. Мисля, че доктор Уайлд е права — случва се старите хора просто да се предадат. Може би, ако почине друг техен роднина, това ги навежда на мисли за смъртта. Откъде да знам? Аз съм прост филолог.
— Не мислиш ли, че е по-добре да помолим Джими да предупреди Лети? Искам да кажа, ако все пак има нещо нередно, тя е следваща в списъка.
Дан изсумтя.
— Как пък не — така вече със сигурност ще я изплашим до смърт. „Между другото, Лети, да знаеш, че някой ще се опита да те пречука“. Голяма полза ще има от такова предупреждение. Джейн, ако няма убийства, значи няма и убиец. А следователно не съществува и опасност за Лети.
11
Харолд Фредерик Шипман (1946–2004) — английски общопрактикуващ лекар и сериен убиец, признат за виновен в извършването на 15 убийства, и осъден на доживотен затвор с препоръка никога да не бъде пуснат на свобода. След края на процеса асоциацията на медиците във Великобритания провежда допълнително разследване. Според резултатите от него съществуват доказателства, уличаващи Шипман в убийството на 215 души, някои източници цитират и бройки от порядъка на 250 до 400 души. Самоубива се в затвора. — Бел.прев.