— Как успяхте да го постигнете?
— Телевизията на Северна Англия ще заснеме целия процес, смятат да направят документален сериал за моя Пират от тресавището.
— Браво на вас. Дали да не се опитам да ги убедя да заснемат и моето разследване на въоръжен грабеж — отбеляза той сухо. — А защо „Пират от тресавището“?
— Хората от телевизията обичат такива неща — ефектен прякор, който да използват. Нали го намерихме в торфено блато, затова стана „тресавище“. А пък татуировките му са типични за моряк, затова позволих известна свобода на въображението си. Пък и звучи по-добре от „Моряка от тресавището“.
— Права сте. Желая ви успех.
— Благодаря. Искате ли да ви държа в течение на изследванията?
Той кимна.
— Би било чудесно. Всъщност… — той се поколеба за миг, после продължи бързо: — Бихте ли приели да се видим някой път и да пийнем по нещо?
Досега Ривър изобщо не беше обмисляла подобна възможност, но колкото повече се замисляше, толкова повече й харесваше идеята. Тя се усмихна.
— Всъщност бих приела — тъкмо ще мога да разчитам и на вашите експертни съвети.
— По каква линия?
— Ами… — тя се прекъсна и се засмя смутено. — Току-що установих, че не знам първото ви име.
Той също се засмя.
— Казвам се Юън. Мога ли при това положение да ви попитам на какво дължите вашето кръщелно име?
Ривър1 направи гримаса.
— На родители хипита.
— Сигурно ви е трудно да убедите хората да ви приемат насериозно с такова име. Трябва да си призная, първоначално реших, че някой ме занася.
— Не се и съмнявам — тя се усмихна отново, но очите й останаха сериозни. — Но пък такова име може да бъде повод за разчупване на деловата атмосфера. — И допълни, вече без усмивка: — Очаквам да бъда приемана насериозно.
Твърдата й решимост да не допуска пренебрежително отношение към себе си накара Ригстън да се замисли за собствената си дванайсетгодишна дъщеря, която виждаше все по-рядко, защото личните й интереси изместваха на заден план бащата, с когото не живееше под един покрив от пет години насам. Също като Марни и Ривър Уайлд имаше излъчване на човек, който си е поставил за цел да докаже нещо и е твърдо решен да успее. Напомни си, че жената пред него не е дете, независимо от това колко млада изглеждаше. Тя беше навикнала на такива гледки, които Ригстън би желал да останат спестени на собствената му дъщеря.
— Разбира се — отвърна той. — През ум не би ми минало нещо друго.
Изражението му беше открито и дружелюбно. Ривър почувства, че обзелото я раздразнение я напуска.
— Та защо имате нужда от експертния ми съвет? — продължи той.
— Защото ако трупът не беше толкова отдавнашен, със сигурност би представлявал интерес за вас. Не мога да бъда абсолютно сигурна, докато не приключат рентгеновият и томографският анализ, но на този етап съм склонна да предполагам, че Пиратът от тресавището не е умрял от естествена смърт. Мисля, че някой го е убил с удар по главата.
Според Тенил правото да остане сама в апартамента на Джейн почти я обезщетяваше за това, което стана причина да се озове тук. Джейн се беше върнала от срещата с Чука в добро настроение, но не каза кой знае какво — само изрази убеждение, че занапред Тенил няма да има неприятности с Джино.
— Хм — изсумтя Тенил.
— Разбирам защо се съмняваш — бе казала Джейн. — Но аз за себе си съм убедена, че Чука не дава обещания, които не смята да изпълни. А сега, Тенил, съжалявам, но трябва да тръгвам. Ще изпусна влака. Ще отсъствам две седмици. Можеш да останеш тук до края на деня, ако искаш — само дръпни вратата зад себе си, когато си тръгваш, нали разбра?
— Да, добре. Мога ли да използвам компютъра ти?
Джейн се замисли за секунда — две, после кимна.
— Но довечера трябва да се прибереш. Не искам да се пренасяш тук за неопределено време. Обещаваш ли?
Тенил се нацупи престорено, но обеща. Смяташе по-късно да провери какво става в техния апартамент и ако Джино е там, просто да се върне в жилището на Джейн. Имаше ключ, а сигурността, че Джейн е заминала, й даваше възможността да се разполага тук през идущите две седмици. Надяваше се нещата да се изяснят по един или друг начин дотогава. Независимо от убеждението на Джейн, Тенил не вярваше, че Чука ще се заеме с Джино. Той не би се подчинил на жена, особено пък бяла и от доброто общество.