— Не е изключено, и това би трябвало да ти бъде достатъчно. Джейн, трябва да се опиташ да проследиш потомците на Доркас Мейсън. Не можеш да пропуснеш такава възможност, колкото и несигурна да ти се струва — Антъни се оттласна от бюрото и колелцата на стола му изтрополиха по дървения под.
Джейн кимна, съзнавайки, че той е прав.
— Нямам никаква представа откъде да започна. Не разбирам нищо от генеалогия.
— В Централния архив на графството, в Карлайл, се съхраняват всички енорийски регистри, в които са записвани раждания, сватби и погребения. А не забравяй и избирателните списъци. Можеш да провериш и в Сейнт Катринс Хаус3 в Лондон. Ти имаш опит в такива проучвания, Джейн, това е напълно в кръга на възможностите ти.
— Работя по темата с един колега, който е още в Лондон. Той може да се заеме с този въпрос, докато съм тук — каза Джейн и лицето й просветна при тази мисъл.
— Ето на — Антъни стана. — Е, хващай се за работа. Аз трябва да предприема необходимото за експертна оценка на писмата.
Докато Джейн излезе от кабинета на Антъни, ниски облаци бяха скрили синьото небе. Тежки капки дъжд падаха с плясък и оставяха следи като разпилени монети по земята. Джейн изтича до кафенето, извади мобилния си телефон и се обади на майка си. Мъченичеството не беше по нейната част. Нямаше никакво намерение да се прибира с колело в такова време.
Отчаянието на тийнейджъра не познава средни стойности. То или се изпарява като тебеширена драскулка под пороен дъжд, или пада тежко и непоклатимо като гранитна плоча. С Тенил се случи първото. Само минути след като тънеше в най-дълбоко отчаяние, осъзнала, че шансовете й да се измъкне от апартамента са незначителни, тя вече разработваше план, който можеше да приложи при първата възникнала възможност.
Най-важното бе да се отдалечи колкото може повече от Маршпул. Щеше да изчака суматохата да затихне, а после да мисли за начини да се върне. Не можеше да се сети къде другаде би могла да намери подслон, освен при Джейн във Фелхед. Така че най-важно от всичко бе да разбере как да се добере дотам. Имаше малко пари, но не беше толкова наивна, че да се кани да се качи на влака или на директния автобус. Ако ченгетата бяха решили да накиснат нея, сигурно вече бяха разпространили нейно описание, а най-вероятно и снимка. Всички полицаи щяха да я издирват, и биха се оглеждали най-вече по гари и автобусни терминали. Пътуването на автостоп отпадаше по същите съображения. Оставаха локалните линии. Трябваше да измисли маршрут, по който да се добере от Лондон до Фелхед, прехвърляйки се от една локална линия на друга, от град на град.
Тенил влезе в интернет и намери сайт за планиране на маршрути при пътувания с автомобил. Пусна запитване за маршрут с избягване на магистрали. Така щеше да си създаде представа за пунктовете, през които трябваше да мине. Разпечата картата на пътя и отбеляза с кръгчета имената на градовете, през които трябваше да мине. После започна да отваря сайтовете на различни автобусни компании. Беше страхотна досада, но в крайна сметка успя да разпечата разписанията на автобуси по местните линии, които се засичаха така, че да може с тях да стигне до Фелхед. Пътуването щеше да й отнеме около два дни, но беше почти сигурна, че ще се справи.
Само че в никакъв случай не биваше да рискува. Нямаше намерение да улеснява задачата на ченгетата. Трябваше да промени външния си вид — за в случай, че се натъкне на някой особено наблюдателен тарикат, поставил си за цел да се прочуе. Огледа се критично в огледалото. Като начало трябваше да отреже плитчиците си. Но се налагаше да предприеме и нещо по-сериозно. Ако носеше тесни дрехи, не би могло да има съмнение за пола й. Но в развлечените дрехи, които се бяха превърнали в униформа за цветнокожите рапъри, би могла спокойно да мине за момче. Всеки, който се оглеждаше за момиче на нейните години, не би се обърнал подир някакво размъкнато хлапе, облечено по този начин. Просто нямаше да я забележат под камуфлажа. Нещо повече, хората обикновено избягваха да гледат в очите цветнокожи момчета на тази възраст. Понякога имаше полза и от набиването на стереотипи.
Запита се дали би намерила нещо подходящо сред дрехите на Джейн. Джейн не беше едра, но все пак беше по-висока и закръглена от Тенил. Тя порови набързо, но установи, че няма късмет. Нямаше нищо с подходящи надписи — един рапър не би се съгласил да го видят и мъртъв в такива дрехи. И най-лошото беше, че нямаше достатъчно голямо яке, което едновременно да я топли и да я пази от любопитни погледи.
3
До 1970 година Съмърсет Хаус в центъра на Лондон, подслонявала първоначално Кралската академия по изкуствата, е мястото, на което се съхранявали гражданските регистри, и откъдето се получавали копия на брачни свидетелства, актове за раждане, смъртни актове, завещания и пр. Впоследствие документацията е пренесена в Сейнт Катринс Хаус, а от 1997 година семейните регистри са преместени в специализирания Център в Северен Лондон, но сайтът на „Сейнт Катринс“ все още предоставя възможността за проследяване на семейните истории. — Бел.прев.