— Как бих могла да установя кое от двете е вярното обяснение?
Барбара всмука въздух през зъби.
— Ами… знаеш ли, твоят подход към търсенето е малко необичаен. Хората търсят най-често, връщайки се от съвременността назад във времето. Наясно са поне най-общо къде да търсят, защото всеки новооткрит документ ги насочва към следващия. Докато търсенето отзад напред е нещо съвсем различно, тъй като нямаме представа откъде да започнем. Ако не се е омъжила за местен жител, Доркас може да се е озовала на произволно място в страната. Може дори да е заминала за Шотландия — Барбара произнесе последната дума с такъв тон, като че ли говореше за някое затънтено ъгълче на галактиката.
— И какво трябва да предприема сега? — попита Джейн, прикривайки нетърпението си.
— Предлагам ти да опиташ Централния граждански регистър в Карлайл. Там са събрани всички регистри на хартиен носител. Тоест, ако поради някакъв пропуск данните за Доркас не фигурират онлайн, независимо от това документите ще си бъдат на място. Ако не сполучиш там, остава ти да започнеш да се ровиш из общинските регистри в Националния център, който се намира в Лондон, по-точно в Излингтън. Можеш да се обърнеш и към професионалисти в тази област, които ще проведат издирването вместо теб. Услугата не е евтина, но те работят много добре.
— Вече задвижих този въпрос — един мой колега ще се заеме с проучванията в Лондон. Ами завещанието й? Дали има шансове да го открием онлайн?
— Зависи от това кога е починала. Преди 1870 година омъжените жени са нямали право на собственост и съответно е нямало и какво да завещават. След това те добиват правото да правят завещания, но дори тогава можели да завещават единствено собственост, приписана лично на тях, за тяхно лично ползване — Барбара я потупа по ръката. — А една прислужница надали би могла да се озове в такова положение, нали, Джейн?
— Вероятно не. Но все пак може да има нещо… — Джейн замълча потиснато.
— Ако такъв документ съществува, в него тя е цитирана с фамилното име на мъжа си. А тъй като не знаем какво е то, изпадаме в безизходица — Барбара излезе от интернет с вид на човек, който е приключил с въпроса. — Според мен единственото, на което можеш да се надяваш, е твоят колега да извади късмет в Сейнт Катринс Хаус.
Джейн разбра, че разговорът им е приключил.
— Благодаря, госпожо Фийлд. Направихте ми голяма услуга.
Три минути по-късно тя се изкачваше по склона към къщи, твърдо решена да не се предава. Потомците на Доркас Мейсън съществуваха някъде. Двамата с Дан щяха да успеят да ги издирят. А когато успееха, щяха и да разберат какво е било това, което семейство Уърдсуърт е искало да остане скрито на всяка цена.
— Шибан дъжд! Шибана провинция! — крещеше вбесено Джейк Хартнел. — Кой, по дяволите, би предположил, че някой ще се движи с трактор в десет часа вечерта? Пропуснах само една шибана табела и се озовах един Бог знае къде.
Независимо от раздразнението му тракторът продължаваше да пълзи пред него с двайсет мили в час. Пътят имаше прекалено много завои и Джейк не смееше да го изпревари, затова постоянно се приближаваше до него и намаляваше скоростта веднага щом за пореден път калните пръски от задните колела изпоцапваха предното му стъкло. Това, което би му се сторило дори донякъде забавно на полуостров Акротири, в нощния мрак насред Езерната област го караше да излезе от кожата си.
— Господи, това вече е върхът! — продължаваше да мърмори той. — Какво търсиш тук, Джейн? Бих предположил, че си била щастлива да се измъкнеш от тази забравена от Бога дупка, а вместо това ти хукваш насам при първа възможност. Как можах да направя такава глупост — да изтърся всичко пред Каролайн? Аз имам по-голям шанс да открия шибания екипаж на „Мари Селест“4, отколкото ти да откриеш някакъв изчезнал шедьовър на Уърдсуърт! И този шибан трактор!
След няколко мили тракторът най-сетне се отклони по някакъв страничен път и Джейк профуча покрай него. След минути вече беше в покрайнините на Кезик.
— Слава Богу! — възкликна той. Повъртя се из неголемия център на града, докато най-сетне избра този от хотелите, който му се стори най-близък до цивилизацията. Влезе през тясна арка в настлан с калдъръм заден двор, който беше учудващо пълен с коли. Най-сетне откри място за паркиране в един ъгъл и с усилия набута аудито между един микробус и един рейндж роувър, до такава степен покрит с драскотини и следи от удари, че даваше сериозен повод за притеснение.
4
Бригантината „Мари Селест“, отправила се от Ню Йорк през ноември 1872 година за Италия, е намерена изоставена в открито море. Загадъчното изчезване на целия екипаж и капитана, който потеглил на това пътуване със съпругата си и малката си дъщеря, няма категорично обяснение до ден-днешен. Разказът на сър Артър Конан Дойл, посветен на тази тема, превръща случая в една от най-прочутите неразкрити загадки. — Бел.прев.