Беше приела майчинството със същата енергична решимост да се справи възможно най-добре, но то я беше успокоило по някакъв начин. Беше изгубила обичайната си трескава напрегнатост, приемаше нещата по-спокойно, по-уравновесено, оставяйки си време да се наслади на дребните удоволствия на живота. Клепачите на Гейбриъл трепнаха един-два пъти, после се притвориха и детето заспа. Даян седна на пода до креватчето и се усмихна.
— Сега вече можем да разговаряме като възрастни хора.
— Много кротък — каза Джейн. — Не съм виждала по-спокойно бебе.
— Да можеше да го чуеш, когато реши, че всички трябва да се занимават с него в три сутринта — или когато е гладен — отвърна Даян. — Тогава съвсем не е кротък — тя се изправи и отиде да седне на дивана при Джейн. — Но общо взето наистина не е труден за гледане. Само много ми се иска да привикне най-сетне да не се буди нощем. Какво ли не бих дала за осем часа непрекъснат сън.
— Доколкото разбирам, не се готвите за второ бебе в близко бъдеще? — подразни я Джейн.
Даян я погледна сериозно.
— Нямам никакво намерение да имам второ дете.
— Наистина ли? Толкова ли е тежко?
Даян срещна без колебание погледа й. Никога не бе обичала да увърта, затова продължи:
— Хората считат, че не е добре да бъдеш единствено дете. Е, аз съм единствено дете и не се чувствам ощетена по никакъв начин. Честно казано, Джейн, достатъчно дълго наблюдавам как ти и Матю се хващате по всеки повод за косите, та да ми се иска да присъствам ежедневно на подобни разправии.
Джейн отдавна вече не се засягаше от откровеността на Даян, която беше също толкова неразделна част от личността й, колкото и щедростта и почтеността.
— Положението не е чак толкова тежко — възрази тя.
— За страничен наблюдател е доста неприятно.
— Съжалявам. Иска ми се да не се чувства все ощетен, когато се сравнява с мен. В крайна сметка, в живота му всичко е наред — има теб и Гейбриъл, живее във Фелхед, в красива къща срещу минимален наем, защото тя му се полага като на училищен директор, а на всичкото отгоре харесва и работата си. Аз съм принудена да живея в ужасните общински жилища и да работя на две места, за да мога да свързвам двата края и да запазя шанса си да изградя кариерата, към която се стремя.
Даян се усмихна.
— Никога не го е бивало да цени това, което има, нали? Но знаеш ли, той все пак има добро сърце. Децата го обичат, а децата имат непогрешим инстинкт.
Джейн наистина нямаше желание да обсъжда тези неща с Даян. Не бе разказвала как Матю я тормозеше, когато бяха малки, а нямаше и намерение да наруши досегашното си мълчание пред жена му. Но тя знаеше, че независимо от образа, който бе изградил в очите на съпругата си и на заобикалящия го свят, Матю има склонност да постъпва нечестно и се съмняваше, че е загърбил тази своя склонност с годините.
— Вярвам ти — каза тя, избирайки благородната лъжа като изход.
— Е, как вървят нещата с твоя проект? — попита Даян, съзнавайки, че е време да смени темата. — Мат каза, че имаш затруднения, но се надяваш да получиш сведения от Лондон.
Джейн отметна косата си назад.
— Тъкмо мислех, че работата е потръгнала, и всичко се разпадна — тя зачопли воланчето на една ушита от Даян възглавничка. — Имаш ли нещо против да не говорим за това? Действа ми потискащо.
— Съжалявам, Джейн — Даян се пресегна и потупа ръката й, но жестът й беше някак небрежен, като че ли мислите й бяха заети вече с нещо друго. — Знаеш ли какво, хайде да направим нещо нередно — да пийнем по едно.
— Едва единайсет и половина е — възрази неуверено Джейн.
— Е, аз съм на крак от шест часа, затова имам чувството, че е по-късно. Хайде, нека веднъж бъдем лоши момичета. Слънцето грее, а в кухнята има бутилка „Пимс“6 — Даян хвана Джейн за ръката и я подръпна, за да я изправи на крака. — Имам чувството, че не си се забавлявала както трябва, откакто се раздели с онзи мизерник Джейк.
Джейн я последва в голямата кухня, която се намираше в задната част на къщата. Внушителната къща с четири спални не беше по джоба на никой от местните жители, но Даян и Матю бяха облагодетелствани от завещанието на един от типичните английски ексцентрици, обикнал Езерната област. През седемдесетте години общината бе решила да разпродаде на търг последните къщи, които все още се числяха към училищната собственост. Ричард Грейс, лондончанин, забогатял от строеж и търговия с недвижими имоти, си купил най-голямата къща във Фелхед и я превърнал във вила, а после му хрумнало, че доброто ниво на образованието, предлагано от селското училище, ще се задържи, ако има начин да бъдат привличани млади и предприемчиви главни учители. Затова купил тази къща, която преди това принадлежала на училището, и основал фондация, благодарение на която главният учител имаше право да живее в къщата срещу символичен наем. При постоянното покачване на наемите през последните години това наистина бе направило длъжността на главен учител извънредно привлекателна. Сега брат й живееше в къщата, за която Джейн винаги бе мечтала. И въпреки това беше недоволен.
6
Английска алкохолна напитка, готов коктейл в различни разновидности, най-често на основата на джин или уиски. Точната рецепта се пази в тайна от производителя. — Бел.прев.