Дан повдигна едната си вежда.
— Виж ти, не мислех, че ще си спомниш. Да, трябваше да отида в приюта, за да чета на умиращите, но реших, че точно сега живите имат по-голяма нужда от мен. Помолих Себ да отиде вместо мен — той и без това ми дължеше един уикенд, така че всичко се нареди чудесно.
— Като изключим това, че Хари не е тук — додаде Джейн, докато отваряше входната врата.
Дан й отправи познатия й лукав хлапашки поглед изпод вежди.
— Всъщност не съм казал на Хари, че ще дойда тук. Той мисли, че ти продължаваш да строиш въздушни замъци, а честно казано, точно тази седмица сарказмът му щеше да ми дойде в повече. Така или иначе, той замина за Йоркшир — там е организирана една от онези военни игри, нали се сещаш. Правят възстановка на битката при Марстън Мур8 — за пореден път — той обърна очи към небето. — Кой знае, може би този път изходът ще бъде различен?
— Признай си, Дан, конспирациите са твоя слабост — Джейн го въведе в кухнята, където Джуди се опитваше да се ориентира в куп фактури на кухненската маса. — Мамо, това е Дан, мой приятел.
— Вече се запознахме — каза Джуди, събра хартиите и стана. — Заповядай, Дан, седни. Чаках Джейн, за да сервирам яденето — тя додаде през рамо, обръщайки се към Джейн. — Баща ти отиде да види един овен в Бороудейл. Счита, че стадото се нуждае от млада кръв. Така че ще обядваме само тримата — тя извади от фурната пай с месо и го сложи на масата, а после и чиния със задушени картофи и друга със стъргано цвекло.
— Да му се не види — възкликна Дан. — Винаги ли се храните толкова добре тук?
— Да — отвърна Джейн. — Майка ми се опитва да ме подкупи с ядене да не се връщам в Лондон.
Дан опита пая.
— Господи, госпожо Грешам, това в чинията е същинска амброзия.
— Благодаря, Дан, винаги се радвам, когато гостите ни ценят добрата храна. Ще останете у нас, нали? — Джуди се усмихна дружелюбно.
Дан кимна, задъвка ожесточено, после проговори.
— Ако е удобно — канех се да се връщам утре, но сега… е, мисля, че ще мога да остана няколко дни, за да помогна на Джейн.
— Имаме да проведем доста разговори — Джейн се усмихна мрачно. — Успях да постигна някакъв напредък по съвсем неочакван начин. Излиза, че Матю през цялото време е знаел къде могат да бъдат открити потомците на Доркас Мейсън. Просто не е намерил за необходимо да ми го каже. Даян ме помоли тази сутрин да отида в дневната, за да взема нещо оттам, и на масата видях това, което ми трябваше — две много съществени части от родословното дърво на Доркас Мейсън. В работите на учениците на Матю от проекта за изучаване на родова история — каза тя сухо, с остър тон.
— Какъв невероятен късмет, скъпа — каза майка й. Топлотата на гласа й прикриваше безпокойството, което се долавяше в погледа й. — И колко мило от страна на Матю да ги отдели, сигурно е имал предвид да ти ги покаже.
Джейн въздъхна дълбоко.
— Както и да е — каза тя, — ще трябва да се видя отново с Наперената Барбара. Не разполагам с пълното родословие, но се надявам, че тя ще ми помогне да попълним празнотите. Ще й звънна, след като се нахраним, за да разбера кога може да се видим.
— О, млъкни, сърце! — отбеляза Дан.
— Толкова се радвам, че дойде — поде Джейн. — Сега поне ще имам възможност да те поразведа наоколо. Можем да се разходим из хълмовете, ще ти покажа овцете на баща ми.
Дан сведе поглед към марковите си маратонки.
— Ура. Умирам от нетърпение.
— Можеш да вземеш от някого едни гумени ботуши. Ще ти хареса — настоя Джейн.
— А после ще може ли да отидем и до Дъв Котидж?
Джейн кимна доволно.
— Разбира се. Ако се държиш като добро момче, дори ще те запозная с Антъни Катоу, най-големия жив специалист по творчеството на Уърдсуърт.
Дан се престори на уплашен.
— Чудесно, сега вече ще бъда разобличен за неоснователните си претенции в областта на литературната наука.
Джейн се разсмя.
— Не се бой, няма да те изяде. Можеш да ми вярваш, Дан, гостуването ти тук ще бъде незабравимо.
Пуснахме котва край Отахейте, в залива Матавай, на шести юни. Тревожех се как ще ни приемат там, но нуждата ни дарява с необходимите за оцеляване умения. За свое учудване установих, че лъжа достатъчно убедително, за да разчитам туземците да ми повярват. Припомних си как Блай беше убедил местните жители, че капитан Кук е още жив и плава из Южните морета. Затова казах на вожда Тейна, че съм дошъл по заповед на самия Кук, за да осигуря някои неща, необходими за новото поселище, което Блай вече уж започнал да гради заедно с Кук. От туземците купихме 312 прасета, 38 кози, 8 дузини кокошки, един бик и една крава. Освен това и девет от местните жени решиха да се присъединят към нас, включително моята Изабела. С нас потеглиха още осем мъже и десет момчета. И така, отново вдигнахме платна към Тобуай, където пристигнахме на 26 юни. Този път, за моя изненада, ни посрещнаха привидно дружелюбно.
8
Битката при Марстън Мур, състояла се на 2 юли 1644 година и завършила с победа на парламентаристите над войските на крал Чарлс I, командвани от принц Рупърт, бележи една от повратните точки в гражданската война в Англия. В резултат на това поражение кралските войски губят окончателно целия Север на страната. — Бел.прев.