— Можете да познаете дори това? — учуди се Кайли и погледна към мен. — Той е невероятен.
Чък просто прие комплимента, като най-вероятно с всички сили се опитваше да не покаже, че получава ерекция от чутото.
— Ами раните при самозащита? — попита Кайли. — Ожулени кокалчета? Изпочупени нокти? Нещо друго, което не са могли да премахнат с амоняка?
— Нищо — отговори той. — Изглежда, нито една от жертвите не е имала възможност да се съпротивлява.
— Защо устата й е в такъв вид? — попита Кайли и се наведе над масата, за да огледа по-добре лицето на Евелин. — Мислите ли, че убиецът може да е използвал наустник с топка?
— Не, така жертвата е щяла да пази тишина, но каквото и да е използвал при нея, то е причинило много повече увреждания. Зъбите й са счупени, във вътрешността на устата й има охлузвания, а мускулите на челюстта са разкъсани. Наустник не би й причинил това.
— А какво би могло?
— Не искам да се ангажирам с хипотези — отговори Драйдън с полуусмивка.
— Но имате някакво научно предположение, нали? — попита Кайли.
— Не и в официалния доклад. Не включвам нищо в докладите си, ако не е потвърдено на сто процента. Аз работя с факти, а не с предположения.
— Бихте ли споделили някое от предположенията си с мен? — попита Кайли. — Моля ви.
Драйдън се усмихна. Никога преди не го бях виждал да се усмихва така.
— Извън протокола — уточни той.
— Заклевам се — отвърна тя и изписа с пръст невидимо кръстче над лявата гръд.
— Доколко сте запозната със средновековния садомазохизъм? — попита Чък с лек блясък в очите.
— Знам нещичко — отговори тя и го изгледа с още по-голям респект, — но очевидно не чак толкова, колкото вас.
21.
— Мисля, че току-що видяхме една страна от стария Клъцни-Драйдън, с която много малко хора са запознати — отбеляза Кайли веднага щом се върнахме в колата. — Този момък знае повече за средновековните уреди за мъчения, отколкото „Келог“9 знае за корнфлейкса.
— Винаги съм подозирал, че доктор Право в целта си има и извратена страна — отговорих аз.
— Сигурно има уред за разпъване в спалнята си и гилотина в мазето — добави тя и се разсмя.
И изведнъж светлината в погледа й се върна. Каквато и сянка да витаеше над главата на Кайли, в момента беше изчезнала и тя кипеше от енергия.
— Не ми пука кой ще спечели изборите — каза тя. — Ще хванем това копеле убиеца преди следващия четвъртък и ще изравним залозите.
Тя спря на светофар и се обърна към мен, нахъсана като булдог, опънал каишката си:
— Първото, което трябва да направим, е да привлечем Мат Смит към случая.
Думите й ми подействаха като юмрук в стомаха. Преди да успея да попитам: „За какво, по дяволите, ни е Мат Смит?“, тя обясни:
— Нали чу Драйдън? Повечето такива уреди за мъчения са в музеите. Ако човек иска да се сдобие с такъв, няма как да отиде да си го купи от отдел „Изтезания“ в Уолмарт. Пазарът на подобни неща е доста езотерична територия и се чудех дали Мат не може да проследи кой ги продава, а с това да намерим и купувача. Съгласен ли си?
Нямаше как да не се съглася.
— Струва си да опитаме — казах аз.
— Трябва да ти кажа, че съм работила с много компютърни специалисти, но Мат Смит е най-умният компютърен спец, когото познавам — продължи тя. — Освен че познава добре техническата част, той знае и как да работи с хора. Цяло щастие е, че сме в една сграда с него.
Да бе. И офисът му е врата до врата с този на Черил.
Беше късен следобед, когато се върнахме в участъка. Мат беше още там, все така приветлив и готин, и повече от горд, че търсим помощта му.
— Задушаваща круша ли? — попита той, когато му разказахме какво ни беше казал Драйдън. — Никога не съм чувал за подобно нещо.
— Значи ставаме трима — заяви Кайли. — А и Драйдън няма да го впише в доклада си. Казва само, че това е научно обосновано предположение.