— И откъде точно го е научил? В „Хогуортс“ ли? — попита Смит. — Не съм много запознат с тази работа с изтезанията, но ако ми дадете няколко часа, ще видя дали няма да открия откъде е пазарувал убиецът. А какво стана с компютъра на Паркър-Стийл?
— Липсва — казах аз. — Изчезнал е като товарен влак в нощта.
— Мамка му! — изсумтя той. Използваше тази дума толкова често, че човек не можеше да каже дали е раздразнен, или развеселен.
— Откри ли нещо от последните трансакции в кредитната й карта, или телефонните обаждания, което може да я свърже с някоя от останалите три жертви? — попитах аз.
— Нищо. Не им е изпращала съобщения, не им се е обаждала, нито пък е гледала техните видеопризнания на айфона си. А и в разпечатките на обажданията й няма нищо, което да ми даде евентуална следа към убиеца. Възможно е изобщо да не е познавала похитителя си.
— Как тогава е успял да я отвлече без борба и без да вдигне шум? — попитах аз.
— Откъде знаете, че не се е борила? — попита Мат.
— Не го знаем и точно това ме притеснява — отговорих аз. — Кан, Тинсдейл, Кат, Паркър-Стийл… нито един от тях не е лесна за отвличане жертва. Ако между тях не съществува някаква връзка, нека да предположим, че похитителят им е бил някой напълно непознат. Ако действително е така, то те със сигурност щяха да окажат поне някаква съпротива.
— Особено Кан и Тинсдейл — намеси се Кайли.
— А ако е така, то може и да има свидетел, който ги е видял да се борят с нападателя си — казах аз. — Нека да се фокусираме върху Евелин. От трансакциите в кредитната й карта знаем, че в петък вечерта е била в „Кръчмата на Хаки“ на Второ авеню. Така и не се е прибрала в апартамента си, който е само на девет пресечки оттам. Мат, ако можеш да прегледаш телефона й, сигурно ще можеш и да определиш някакъв вероятен район, от който е била отвлечена. А след това можем…
— Аз съм пълен идиот! — възкликна човекът, за когото Кайли допреди малко ме беше уверявала, че е най-способният компютърен спец. — Бил съм толкова зает да търся нещо, което да свързва и четирите жертви, че напълно забравих за очевидното. Дайте ми двадесет минути и ще имам нещичко за вас — каза той и седна зад компютъра си. — Ти си направо гениален, Зак! — възкликна той след малко. — Не знам защо, по дяволите, не се сетих за това пръв.
Мамка му, приятел. Може да си бил твърде зает да очароваш приятелката ми с външността си на футболна звезда, с дразнещия си британски акцент и проклетото соево лате.
22.
Двадесет минути по-късно двамата с Кайли бяхме в офиса на Мат Смит. Забелязах, че вратата на Черил е затворена и в кабинета й не свети, което означаваше поне, че не се е прибрала у дома с някой от нас двамата.
— Какво имаш за нас? — попита Кайли.
— Последните данни за движението на Евелин са тук — отговори Смит и посочи към карта на Горен Ийст Сайд в „Гугъл“. — „Кръчмата на Хаки“ на пресечката на Второ авеню и Осемдесет и осма улица. Платила си е таксито с карта „Американ Експрес“ в единадесет часа и девет минути през нощта. Апартаментът й е на Деветдесет и четвърта улица и Парк Авеню, което е сигурно на десет минути пеша оттам. Нощта е била приятна, така че може и да е предпочела да върви, но дори и веднага да си е хванала такси, което не е много вероятно при трафика през уикенда, с червените светофари и натовареното движение пак е щяло да й отнеме толкова. И тъй като знаем, че въобще не се е прибрала в дома си, май е изчезнала от радарите някъде недалеч от бара — обясни той. — Залагайки на предположението, че е вървяла пеша, иззех кадрите от всички пътни и охранителни камери от Второ авеню. Може би са й трябвали няколко минути да излезе от „Хаки“, след като си е платила сметката, а в единадесет и седемнадесет една пътна камера я е заснела от Осемдесет и девета улица да върви пеша по Второ авеню. Улавяме я отново на Деветдесета, а след това и на Деветдесет и първа улица и дотам. На камерите след пресечката на Деветдесет и първа улица и Второ авеню няма нищо. След това се върнах на разпечатките от мобилния й телефон — продължи Смит. — Тя е имала айфон, който регулярно е отбелязвал местонахождението й. Проверих данните от „Веризон“10, била е в бара цяла вечер, а след това сигналът непрекъснато се е обновявал и може да бъде проследена, докато е вървяла по Второ авеню. В единадесет часа и деветнадесет минути е била в обхвата на клетка на Деветдесет и първа улица и Второ авеню. Пет минути по-късно вече е дванадесет пресечки на юг на Седемдесет и девета улица. След още осем минути вече е била на моста на Петдесет и девета улица на път за Куинс, а след това сигналът изчезва. „Веризон“ така и не засича телефона й отново. Или е бил изключен, или вече е бил на дъното на Ийст Ривър.