— Ако се окаже, че си прав, трябва да претърсим апартамента на Кат — отбеляза Кайли. — Даже няма да ни трябва заповед, защото той все още е запечатан като част от текущото разследване.
— Мисля, че лесно можем да влезем вътре, но там няма да намерим нищо — казах аз. — Каквото и да е оставил там Ла Фльор, побързал е да го махне веднага след изчезването на Кат. Няма нищо. А дори и да намерим бръмбар в апартамента, няма как да докажем, че го е поставил Ла Фльор, а и със сигурност не можем да го накараме да говори.
— Мислиш ли, че той познава човека или хората, които са убили Кат? — попита Кайли.
— Не, но вероятно може да ни помогне да ги намерим.
— Но няма да го стори — каза Кайли. — Ако питаш него, Хазмат е не по-малък герой от Бърни Гьоц.
— И не само той мисли така — отвърнах. — Доста хора в този град симпатизират на убиеца. Той или те, бог знае колко са. Всички знаят, че убиецът ликвидира престъпни отрепки, на които им се е разминало. По дяволите, направили са му дори и страница във „Фейсбук“. Хората го обичат.
— Значи почти сигурно е, че ще намразят нас — каза Кайли, — защото ние ще сме тези, които ще го заловят.
Такава си е Кайли — нищо не може да накърни самоувереността й, със сигурност не и някой стар особняк като Хортън ла Фльор.
34.
— А сега накъде? — попитах аз, докато се качвах зад волана на служебния форд.
— Двете възможности се намират в двата края на Манхатън — отговори Кайли. — Жертва номер едно е Алекс Кан в „Чайнатаун“. Другият е номер три — Антоан Тинсдейл в „Харлем“. Ти избери накъде.
— Накъдето и да тръгнем, ще трябва да спрем някъде за обяд, а колкото и да обичам „Червеният петел“ на Маркъс Самюълсън в „Харлем“, не съм ял хубави дим-съм13 от Годината на маймуната насам.
— Добре, имаме сделка — отвърна Кайли и вдигна палци за поздрав.
— Кой е казал, че полицейската работа е трудна? — казах аз, докато завивах към булевард „Рузвелт“.
— Като говорим за маймуни, „Чайнатаун“ е територия на Донован и Бойл — отбеляза Кайли. — Там са вече пет години и човек би си помислил, че при толкова малко работа, докладът за Кан би трябвало да е изготвен както е редно, но според собствените им бележки, досега са говорили само с един човек.
— Да, видях. Може да са говорили и с други, но в доклада са посочили името само на един. Тези две ченгета май не си падат много по писането.
— Това може да значи просто, че са мързеливи — отбеляза тя. — Видя ли обаче името на човека, когото са разпитали?
— Да, видях го — разсмях се аз.
— Изобщо не е смешно, Зак. Очевидно е, че на тези двамата въобще не им е пукало, сигурно са мислили, че никой друг няма да работи по случая след тях.
— Ще мина по Бруклинския мост — казах аз. — Кажи ми какъв беше точният адрес в „Чайнатаун“.
— Мога да ти кажа това, което са записали в доклада — отвърна тя. — Кой знае обаче дали тези тъпаци са го написали правилно? Пише само: „Банда «Императорите», щабквартира — улица «Мълбери» 58“.
— Би ли ми припомнила — започнах аз, предвкусвайки шегата — какво беше името на човека, когото са разпитали?
Тя отвори една от папките и се престори, че проверява в нея.
— Я да видим — каза тя, очевидно решила да извлече максимално забавление от ситуацията. — О, да, ето го. Според безупречния доклад на детективи Донован и Бойл двамата са разпитали гангстер на име Джон Доу14.
35.
Щабквартирата на „Императорите“ се намираше на приземния етаж на една квадратна тухлена сграда в самото сърце на китайския квартал. Сградата изглеждаше почти безобидна, но в действителност беше истинска крепост. На прозорците имаше решетки, порталът беше с подсилена ролетна врата, а самата входна врата беше стоманена. Липсваше единствено ров с вода.
Кайли потропа силно по предната врата и извика:
— Градска полиция на Ню Йорк! Мисля, че трябва да се идентифицираме, в случай че не могат да познаят кои може да са двамата бели, паркирали пред вратата им с необозначен полицейски автомобил — обърна се тя към мен.
Вратата се отвори и пред нас се изпречи едър китаец с подпухнало лице. Беше облечен в черно, а цветът, който по принцип кара тялото да изглежда по-слабо, в случая не вършеше никаква работа с прикриването на неговите сто и четиридесет килограма. Туловището му изпълваше рамката на вратата.
13
Традиционно китайско ястие — хапки от месо и зеленчуци, увити в оризово тесто и приготвени на пара. — Б.пр.
14
Условно обозначение за човек в англоезичните страни, когато субектът е от мъжки пол и е неизвестен. — Б.пр.