Отворих уста и понечих да отговоря, но нищо не излезе.
Черил приплъзна чашата с вино обратно към мен.
— С риск да прекалиш с лекарството, изпий това — каза тя.
— Ау, страхотна си — отвърнах аз и погълнах остатъка от виното.
— Сигурно алкохолът говори вместо теб, но все пак благодаря. И ти не си лош.
— И въпреки факта, че се държах като глупак както на закуска, така и на вечеря, моля те, кажи ми, че не съм прецакал тотално връзката ни.
— Зак, страдаш от синдрома, който професионално наричаме „пораснал мъж, оглупял до вдетиняване“, но по някакъв твой откачен начин се опитваш да запазиш връзката ни и това ме радва.
— Не искам да си насилвам късмета, но би ли ми казала колко точно те радва това? — попитах я аз.
— Много страстно ме радва — прошепна тя и се наведе към мен през масата, за да ме дари с една нежна целувка.
— Тогава да бягаме оттук — казах аз, — преди да се е появил някой тип с чаша соево лате и да прецака всичко.
44.
Лиз О’Кийф шофираше надолу към изхода от моста „Джордж Вашингтон“. Свали прозореца на своята „Хонда CR-V“ и пое дълбоко въздух.
— Помирисваш ли това, хлапе? — попита тя.
— Лиз, това е Джърси — отвърна сестра й Рейчъл, отпусната на съседната седалка и цяла потънала в свръхголемия сив памучен анцуг, с който беше облечена. — Затвори прозореца. Знам на какво мирише.
— Не и тази вечер, захарче. Тази нощ Джърси мирише на свобода.
— Супер — измърмори Рейчъл. — Обади се на Брус Спрингстийн, може да напише песен за това.
— Мислех си, че след единадесет месеца в затвора може поне малко да се зарадваш на това, че излизаш — каза Лиз, докато свиваше по главния път към изхода за Леония.
— На какво да се зарадвам? На това, че Кими е мъртва? Че съм най-мразената майка в Америка? Или на това, че съдебните заседатели ме обявиха за невинна, но ако се опитам да изляза навън като свободна жена, някой от Националната оръжейна асоциация18, Християнската коалиция19 или самият Ръш Лимбау20 ще се опита да ме убие?
— Искаш да се върнеш обратно в затвора ли? Мислиш, че там ще бъдеш в безопасност?
Рейчъл се усмихна.
— По дяволите, Лизи, поне половината жени там искаха да ме убият. Гледаха ме така, сякаш искаха да ми кажат: „Ей, кучко, аз може да съм курва, но въпреки това пак съм по-добра майка от теб“.
— Е, знаеш ли какво? — каза сестра й. — Те все още са в затвора, а ти не си. Само още четиридесет и пет дни и съдията ще произнесе присъдата по обвинението за излагане на опасност, а нали чу какво каза господин Уолок — най-вероятно ще се окаже, че дори и да е осъдителна, ти вече ще си излежала присъдата. След това ще си свободна, за да можеш наистина да започнеш живота си отначало.
— Искаш да кажеш да започна живота си без Кими? Или по-скоро живот на подвижна мишена всеки път, когато изляза на улицата, за да отида до супермаркета?
Хондата пресече „Форт Лий Роуд“ и след по-малко от минута сви вляво по Броуд Авеню.
— Виж, съдът определя правилата, така че независимо дали ти харесва, или не, ще трябва да останеш заключена в къщата на леля Пърл през следващите четиридесет и пет дни. След това съдът най-вероятно ще те пусне и ще можеш да отидеш където решиш. Само че, ако бях на твое място, щях да остана тук чак до април, когато Пърл ще се върне от Флорида.
— Сериозно ли говориш? Ще изтрещя съвсем, ако шест месеца се размотавам сама в цяла празна къща — отвърна Рейчъл.
Лиз натисна рязко спирачките и хондата й закова на място.
Завъртя се на седалката си и сграбчи сестра си за раменете.
— Въобще не ми пука колко ще изтрещиш. Двете с теб трябва да се скрием. По дяволите, Рейчъл, ти си вече знаменитост, и то не в хубавия смисъл като проклетата Лейди Гага например. Колко смъртни заплахи получи само за последните двадесет и четири часа? Мислиш си, че няма да правиш нищо ли? Това да останеш жива, не е нищо! Освен това господин Уолок каза, че вече преглежда офертите за писане на книги. Ще имаш много работа, ако всеки ден трябва да седиш с някой писател и да му разказваш историята си.
— И защо да си правя труда? Никой няма да ми повярва. Всички мислят, че аз съм убила Кими.
Лиз не отговори. Погледна в огледалото за обратно виждане за милионен път, след като беше взела Рейчъл от затвора. Броуд Авеню беше празно. Беше спряла колата на улицата, точно срещу ресторант „Бон Чон Чикън“.
18
Американски съюз, подкрепящ либералния режим за притежаване и използване на огнестрелно оръжие от гражданите. — Б.пр.
19
Американска неправителствена организация, обединителен център на неоевангелисти и християнски фундаменталисти. — Б.пр.
20
Американски радиоводещ с консервативни убеждения, станал популярен с радиошоу на политическа и социална тематика, в което се обсъждат злободневни проблеми. — Б.пр.