Минахме покрай повалени борове. Бурята бе изровила пътя около тях и бе подкопала скалата, където бе стоял Хаджиме. Малко свлачище бе насъбрало камъни от близкия рид и докато конете си проправяха път между тях, аз си помислих за младия борец. Ако стрелата му бе улучила целта си, Джиро щеше да е още жив… както и много други. Помислих си за тялото на Хаджиме, оставено непогребано недалеч от там… той скоро щеше да постигне своето отмъщение.
Не бяхме изминали много път, когато чух пред нас бърз тропот на копита. Вдигнах ръка и четиримата спряхме. Конниците пристигнаха в тръс, някъде около стотина. Най-отпред вървяха двама знаменосци с герба на Араи. Щом ни видяха на пътя, тутакси заковаха намясто.
Техният предводител препусна напред. Носеше пълни бойни доспехи и изкусно изработен шлем, украсен с полумесец.
Бях признателен за топлото слънце, тъй като вече не ми беше студено и можех да говоря твърдо.
— Аз съм Отори Такео. Това е Сугита Хироши, племенник на владетеля Сугита от Маруяма. Моля ви да пощадите живота му и да го върнете невредим на неговия клан. Сакаи Масаки е негов братовчед и ще го съпроводи до дома му.
Хироши не промълви нито дума. Гордеех се с него.
Предводителят им сведе леко глава, което възприех като израз на съгласие.
— Аз съм Акита Цутому — рече той. — Имам заповед да отведа владетеля Отори при владетеля Араи. Той желае да говори с вас.
— Готов съм да се предам на владетеля Араи — рекох, — при условие че пощади живота на хората ми и ги приеме да му служат.
— Те могат да ви придружат, ако дойдат с мир.
— Изпратете неколцина от хората си с Кубо Макото — предложих аз. — Той ще им каже да се предадат без съпротива. Къде се намира владетелят Араи?
— Недалеч от тук. Изчакахме в Шухо тайфунът да отмине.
Макото тръгна с по-голямата част от воините на Араи, а Сакаи, Хироши и аз продължихме да яздим мълчаливо, съпровождани от Акита.
Осма глава
Пролетта бе преминала в лято; засаждането бе приключило. Проливните дъждове започнаха; разсадите избуяха и потопиха нивите в искрящо зелено. Принудена от времето да си седи вкъщи, Шизука наблюдаваше как дъждът се стичаше от стрехите, докато помагаше на баба си да плете сандали и шапки от оризова слама и да се грижи за копринените буби в проветривите плевни. Понякога отиваше в сайванта за тъкане и прекарваше час-два на стана. Винаги имаше работа — шиене, багрене, консервиране, готвене — и тези обичайни задачи й действаха успокояващо. Макар и да изпитваше облекчение, че бе загърбила доскорошните си роли, и се радваше, че е със семейството и синовете си, често я обземаше странно униние. Никога не бе изпитвала страх, но сега я мъчеше безпокойство. Спеше лошо, събуждаше се от най-малкия шум, а когато заспиваше, сънуваше покойници.
Често й се явяваше бащата на Каеде, втренчил в нея незрящи очи. Отиде в светилището да дари приношения с надеждата да успокои духа му, но кошмарите продължаваха да я измъчват. Липсваше й Каеде, тъгуваше за Ишида, копнееше Кондо да се върне с новини за тях и в същото време се страхуваше от завръщането му.
Дъждовете свършиха, последвани от знойни влажни дни, типични за разгара на лятото. Пъпешите и краставиците узряха и бяха мариновани със сол и подправки. Шизука често скиташе из планината, събираше диви гъби, див пелин, с който да приготви мокса16, срещниче, брош и други смъртоносни растения, от които Кенджи приготвяше отрова.
Наблюдаваше синовете си и останалите деца по време на тренировки, удивена от дарбите на Племето, които се събуждаха у тях. Момчетата възвръщаха и губеха очертания и понякога тя виждаше неясните им трепкащи форми, докато се обучаваха да използват втория си образ.
По-големият й син — Зенко, бе по-слабо надарен от брат си. Оставаше му малко повече от година до възмъжаването и талантите му трябваше да се развиват бързо. Но Шизука виждаше, че той проявява повече интерес към конете и меча — приличаше на баща си. Дали Араи щеше да пожелае да го вземе при себе си? Или щеше да продължава да закриля своя законен наследник, отстранявайки незаконните?
Зенко я тревожеше повече от Таку. Вече беше очевидно, че Таку щеше да придобие изкусни умения; щеше да остане с Племето и да постигне висок ранг. Кенджи нямаше синове и един ден Таку можеше дори да стане учител на фамилията Муто. Талантите му бяха преждевременно развити — възможността да става невидим му бе вродена, а и слухът му бе остър; с началото на пубертета можеше дори да стане като на Такео. Имаше гъвкави нозе като нейните, можеше да се сгъне в най-тясно пространство и да стои скрит часове наред. Той обичаше да прави номера на прислужниците, като се спотайваше в някоя празна бъчва или бамбукова кошница и изскачаше внезапно, за да ги изплаши, също като палавото куче ракун17.
16
Пихтиеста каша от листа на японски пелин с лековити свойства при изгарянето й върху кожата. — Б.пр.
17
Или тануки — герой от японската митология, който се среща в народни песни и приказки, по характер весел и пакостлив. — Б.пр.