Но докато изричах думата „ръце“, в главата ми изплува казаното от Сони Котлър за Оливия и яростта ме заля наново, този път насочена едновременно към Котлър и към Оливия. В същото време се надигна и пенисът ми.
— С какво те хранят? — попита тя.
— Желирани сладкиши и тъмна бира. Утре започват с охлювите.
— Много си закачлив.
Беше толкова красива! Как е възможно да е правила свирка на Сони Котлър? От друга страна, как е възможно да е правила свирка и на мен? Ако той я е канил на среща само веднъж, тогава, значи, тя е духала и на него на първата среща? „И на него“ — звучеше толкова мъчително.
— Виж… — отроних и повдигнах чаршафа.
Тя сведе клепачи престорено скромно.
— Какво ще стане, господарю, ако влезе някой?
Не можех да повярвам, че го каза, но от друга страна, не можех да повярвам и на това, което аз направих. Тя ли ми вдъхваше повече кураж, или пък аз на нея, а може би взаимно се насърчавахме?
— Раната ти сълзи ли? — поинтересува се тя. — Тази торбичка, дето виси там, дренаж ли е?
— Не знам. Не мога да кажа. Сигурно.
— Ами шевове?
— Това е болница. Нима има по-удачно място, където да се намирам, ако с шевовете стане нещо?
В походката й, докато се приближаваше към леглото ми, а пръстът й сочеше ерекцията ми, долових нещо нежно еротично.
— Много си особен, знаеш ли? Ужасно много — каза, след като най-сетне се озова край леглото ми. — Повече, отколкото съзнаваш.
— Винаги съм особен, след като ми махнат апендикса.
— Винаги ли, след като ти махнат апендикса, ти е толкова огромен?
— Без пропуск. — Огромен. Каза „огромен“. Наистина ли?
— Естествено, не бива да го правим — дяволито рече, докато обвиваше длан около пениса ми. — За такова нещо може и двамата да ни изхвърлят от училище.
— Ами тогава спри! — прошепнах в отговор, като, разбира се, ясно си давах сметка, че е права и точно това ще ни се случи: ще ни хванат, ще ни изключат и тя ще трябва да се върне да бере срам в Хънтинг Вали, а аз ще бъда призован за наборна служба и убит.
Но пък тя не спря, всъщност дори не започна по същество, защото аз вече се бях изпразнил високо във въздуха и навсякъде по чаршафите заваля сперма, докато Оливия зарецитира тихичко: „Изстрелях аз стрела във висинето / и на земята падна тя, незнайно где“4, точно когато сестрата влизаше, за да ми премери температурата.
Беше пухкава и среброкоса неомъжена жена на средна възраст, на име госпожица Клемънт — въплъщението на съпричастната, грижовна, едновремешна медицинска сестра — дори носеше колосана бяла касинка, за разлика от повечето по-млади сестри в болницата. Когато трябваше да използвам подлогата за пръв път след операцията, тя кротко ме успокои с думите: „Тук съм, за да ти помагам, докато имаш нужда от помощ, а това е помощта, от която имаш нужда в момента, така че няма от какво да се притесняваш“, и в същото време внимателно ме намести над подлогата, после ме почисти с влажна тоалетна хартия, а накрая махна подлогата с моята слуз вътре и ме настани обратно под завивките.
И това беше наградата й, задето винаги ми бършеше задника тъй внимателно. А моята? За онова бързо еднократно погалване от ръката на Оливия наградата ми щеше да бъде Корея. Госпожица Клемънт сигурно вече звънеше на декана Кодуел, който на свой ред, чул за какво става въпрос, звънеше на баща ми. Не ми беше никак трудно да си представя как, след като получава новината, баща ми върти сатъра с такава сила, сякаш се опитва да разсече дебелия четири педи месарски плот, върху който обикновено разфасоваше труповете на крави.
— Извинете — пророни госпожица Клемънт, затръшна вратата и се изпари. Оливия бързо се втурна в тоалетната ми и се върна с кърпи за ръце — една за чаршафите, една за мен.
Като се преструвах на мъжествено спокоен, попитах Оливия:
— Какво ще направи тя сега? Какво ще стане?
— Нищо — отвърна Оливия.
— Правиш го с такова адско хладнокръвие. Имаш ли опит?
Когато отговори, гласът й дрезгавееше:
— Не беше нужно да го казваш.
— Извинявам се. Съжалявам. Но на мен ми е толкова непознато.
— Значи, не мислиш, че и на мен ми е непознато?
— Ами Сони Котлър?
— Не мисля, че това е твоя работа — отвърна остро тя.
— Не е ли?
— Не.
— Адското ти хладнокръвие явно важи за всичко. Откъде знаеш, че сестрата няма да направи нищо?