Тимоти успя да прочете надписа на първата страница:
„Възпявам електрическото тяло!“
Погледна нагоре към татко и примигна.
— Какво значи това, дявол да го вземе!
— Чети по-нататък.
Агата и аз се огледахме виновно из стаята, страхувайки се, че мама може внезапно да влезе и да ни завари пред това кощунство, после кимнахме на Тимоти и той зачете:
— Фанто…
— Фанточини — прекъсна го татко.
— „Дружество Фанточини. Занапред поемаме грижата… Отговор на всичките ви най-мрачни проблеми. Само един модел, който може да се приспособява според нуждите ви, можете да прибавите, да извадите и да комбинирате най-различни варианти; гарантирана Свобода и Равноправие на всички.“
— Къде го има това? — извикахме ние.
— И то не е всичко. — Тимоти се усмихна за пръв път през тия дни. — Още не съм почнал. Чакайте. — Продължи да чете: „За вас, който имате затруднения с небрежни гувернантки, с прислужнички, на които не може да се вярва, и с доброжелателни лели и чичовци…“
— Доброжелателни, я! — възкликна Агата и ние се присъединихме.
— „…ние усъвършенствахме първата си човекоподобна, транзисторна, работеща на ток и батерии, модел V Електрическа баба…“
— Баба!?
Диплянката се плъзна на пода.
— Татко…?
— Не ме гледайте така — каза татко. — Просто съм се побъркал от скръб, а трябва да мисля и за утрешния ден и за след това. Вдигнете проспекта и продължавайте.
— Нека аз — казах и зачетох: — „Играчка, която е нещо повече от играчка, електрическата баба «Фанточини» е конструирана с най-грижлива прецизност, за да осигури невероятно грижовна обич на вашите деца. Тя помага на децата с лекота да възприемат действителността от заобикалящия ги свят и още по-прекрасната действителност от света на въображението.
Тя е програмирана да възпитава на дванадесет езика едновременно, устните й могат да извършват хиляда движения в секунда непрекъснато. Тя обладава съвършено познаване на религиите, изкуствата и социално-политическата история на света, които запълват килийките на този кошер от знания…“
— Страшна работа! — възкликна Тимоти. — Звучи, сякаш се каним да завъдим пчели! Образовани пчели!
— Млъкни, де! — обади се Агата.
— „И най-важното — продължих да чета аз, — това човешко същество, понеже то напълно прилича на човек, това електронно-мозъчно въплъщение на екстракта от всички човешки качества ще слуша, говори, откликва и обича вашите деца, дотолкова, доколкото изобщо такова чудесно Творение, такава фантастична Кукла може да обича и да се грижи. Този чудодеен другар, реагиращ на импулсите на огромния свят, и на по-малкото вътрешно море или на външната Вселена, чрез докосване и говор ще върши истински чудеса, за да облекчи вашата неволя…“
— Нашата неволя — промърмори Агата.
— Да, в същност — тъжно помислихме — ние сме в неволя, да, ние.
Прочетох до края:
— „Ние не продаваме нашето Създание на пълноценни семейства, където родителите са в състояние да отглеждат, влияят, моделират, променят и обичат своите собствени деца. В една къща нищо не може да замени родителите. Обаче има семейства, в които смърт, болест или инвалидност възпрепятстват благоденствието на децата. Тук не са подходящи сиропиталищата. Гувернантките обикновено са егоистични, небрежни или просто страдат от нервни заболявания.
Затова е най-голяма прецизност, съобразявайки се с необходимостта да преоценяваме, преработваме и усъвършенстваме нашата концепция с всеки изминал месец, от година на година, ние ви предлагаме нещо максимално близко до идеалните възпитателно-другарско-кръвни отношения. За пробен период можете да се обърнете към…“
— Стига — обади се татко. — Стига. Дори аз не мога да го понеса.
— Защо? — учуди се Тимоти. — Тъкмо почна да става интересно.
Сгънах диплянката.
— Те наистина ли имат такива неща?
— Да не говорим повече за това — каза татко с лице в ръцете си. — Луд съм бил да помисля, че…
— Идеята не е чак толкова луда — казах аз и погледнах Тим. — Искам да кажа, че, дявол да го вземе, каквото и да са измислили и конструирали, то едва ли ще бъде по-лошо от леля Клара, нали?
Тогава избухнахме. От месеци не бяхме се смели. И сега от моите най-обикновени думи всички зареваха, завиха и се запревиваха от смях. Отворих уста и също се развиках весело.
— Аз… — кривеше лице Агата, неспособна да проговори.
— Вярно е, че точно сега ние имаме нужда от нещо подобно — каза Тимоти.