Великият Медив и съветът бяха скарани отдавна по този и по много други въпроси. Едва сега магьосникът бе решил да отстъпи на молбите им и най-после бе склонил да приеме ученик. За господарите на Каджар нямаше значение дали това се дължеше на факта, че Медив бе омекнал с годините, на проява на благоразумие, или на мисълта за приближаващия край, ала могъщият, независим и твърде мистериозен магьосник сам бе поискал да му изпратят помощник, а съветът, властващ над магическото кралство Даларан, с готовност беше откликнал на молбата му.
Ето как младият Каджар бе избран и изпратен на тази мисия заедно с хиляди указания, заповеди, искания, предложения, съвети и още куп препоръки от страна на своите наставници. Гузба му заповяда да попита Медив за битките на майка му с демоните. Да открие книга, в която е описана историята на елфите, пожела лейди Делт. Да претърси томовете с древни басни, нареди му Алонда, която бе убедена, че съществуват пет различни вида тролове, последният от които все още не е описан в нейните записки. Да бъде прям, откровен и честен, посъветва го Норлан, тъй като великият Медив ценял тези качества. Да бъде усърден и да върши онова, което се иска от него. Да не се отпуска. Винаги да изглежда заинтригуван… Но преди всичко — да си държи ушите и очите широко отворени.
Амбициите на Кирин Тор не притесняваха особено Каджар. Той бе израснал в Даларан и ранното му посвещаване като послушник твърде скоро му беше изяснило елементарния факт, че членовете на съвета проявяваха ненаситно любопитство към магията във всичките й разновидности. Събирането и класифицирането на магически методи оставяше отпечатък у младите ученици на съвета още от най-ранната им възраст и можеше да се каже, че Каджар не беше по-различен в това отношение.
Всъщност той осъзнаваше, че любопитството му бе една от причините за нерадостното положение, в което беше изпаднал. Нощните му посещения в даларанската Виолетова цитадела бяха разкрили не една и две тайни, за които съветът предпочиташе да мълчи. Привързаността на Норлан към огненото вино, например, или предпочитанията на лейди Делт към доста по-млади от нея рицари, или тайната колекция от памфлети на Кориган Библиотекаря, описващи практиките на доисторическите демонични култове по един сензационен и доста зловещ начин.
А може цялата работа да беше свързана по някакъв начин с един от най-великите мъдреци на Даларан, многоуважаемия Арексис, когото всички останали почитаха. Той беше изчезнал или бе умрял, или пък с него се беше случило нещо ужасно и магьосниците предпочитаха да не говорят за това, като дори се бяха погрижили името му да бъде заличено от списъците и никога да не се споменава. Ала Каджар се беше добрал и до тази тайна. Всъщност младежът винаги намираше начин да открие информацията, която му беше нужна. Притежаваше своеобразен талант за това, който съвсем скоро можеше да се окаже и проклятие.
Причината за настоящата му престижна (а и съдейки по всички приготовления и предупреждения — може би фатална) задача можеше да е всяко едно от тези негови открития. Вероятно наставниците му бяха решили, че младият Каджар е прекалено добър в изравянето на тайни и затова съветът го беше изпратил някъде, където любопитството му щеше допринесе за благоденствието на Кирин Тор. Най-малкото така щяха да го отдалечат от обитателите на Виолетовата цитадела и пазения им в тайна личен живот.
Всичко това Каджар бе разбрал по време на своите приключения из добре прикритите коридори на задкулисния живот в цитаделата. В крайна сметка, когато потегли на път, раницата му беше пълна с бележки, сърцето — с тайни, а главата — със строги заповеди и безполезни съвети. През последната седмица бе изслушал почти всеки член на съвета. Всички до един като че ли имаха някакви интереси, свързани с Медив. Като за магьосник, който живееше сам, обкръжен само от дървета и зловещо извисяващи се върхове, членовете на Кирин Тор проявяваха прекалено голям интерес към него.
Поемайки си дълбоко дъх (а това му напомни, че все още се намира прекалено близо до конюшнята), Каджар се насочи право към кулата. Имаше чувството, че поводът на коня му е омотан около неговите глезени.
Главният вход зееше като преддверие на пещера. Не се виждаше нито порта, нито подвижна решетка. В това имаше известен смисъл. Коя армия би проявила глупостта първо да се изправи срещу Гората на Елвин, а сетне и срещу самия Медив? През цялата история на Каразан никой не си беше позволявал лукса да подлага крепостта на обсада.