Магьосникът продължаваше да стои край огъня с протегнати ръце, ала пръстите му се бяха изкривили като ноктите на граблива птица. Очите му отразяваха пламъците, а челюстта му беше стисната здраво. Внезапно тялото му омекна и Медив се строполи по гръб. Двамата мъже се втурнаха към него.
Магът започна да диша тежко, взирайки се в бледата луна с разширени зеници. Когато воините се наведоха над него, а заедно с тях и призрачният им наблюдател, Медив се напрегна и произнесе едва чуто:
— Грижи се за мен. — Странно, но не гледаше към някой от своите другари, а право в Каджар.
Сетне магът се отпусна безжизнено. Лотар и Лейн започнаха да правят опити да го съживят, ала чиракът отстъпи назад и се замисли. Кого бе имал предвид Медив? И защо молбата му беше прозвучала толкова ясно, след като всички останали звуци бяха съвсем приглушени?
Внезапно видението изчезна като рязко дръпната завеса. Отново се намираше в библиотеката на кулата и едва не се препъна в самия Медив от плът и кръв.
— Добре ли си, млади ми доверенико? — попита магьосникът, вече далеч по-възрастен от онзи, който лежеше на земята във видението. — Повиках те, но не ми отговори…
— Съжалявам, Мед… сър — отвърна Каджар, като си пое дълбоко въздух. — Имах видение…
Тъмните вежди на Медив се сключиха.
— Надявам се, че не са били поредните орки и червени небеса? — попита той сериозно и младежът долови зараждащата се буря в зелените му очи.
Чиракът поклати глава. Подбра внимателно думите си, преди да отговори:
— Този път бяха тролове. От джунглата. А небето беше досущ като нашето.
Напрежението на Медив се разсея.
— Срещал съм такива на юг, в долината Стрънгълторн8.
За кратко лицето на магьосника се отпусна, сякаш самият той се беше изгубил в някакво свое видение. Помълча за миг, после поклати глава и попита:
— Но този път нямаше орки, нали?
— Не, сър — отговори Каджар.
Не му се искаше да разказва за битката, на която бе станал свидетел. Предполагаше, че споменът е твърде мъчителен за неговия учител, защото беше твърдо убеден, че именно тези събития бяха довели до изпадането му в кома.
Гледайки мъжа пред себе си, лесно можеше да забележи колко много от предишния младеж е останало в него. Сега бе по-висок, но леко прегърбен от годините напрегната работа. И все пак от него продължаваше да струи все същото момчешко излъчване. Сякаш зад маската на възрастен мъж се криеше палав юноша.
„Все пак ще трябва да му разкажа всичко“ — помисли си Каджар. Зачуди се дали появата на видението беше чиста случайност, или то бе възникнало под въздействие на разговора с Лотар. Може би самият факт, че младежът беше научил за болестта на своя учител, бе предизвикал ответна реакция…
Магьосникът зададе някакъв въпрос, прекъсвайки размишленията на Каджар.
— Извинете, сър?
— Питах къде е „Песен за Игуен“. Поема, посветена на майка ми — повтори Медив раздразнено. — Кълна се, че откакто те пуснах да влезеш в библиотеката, не мога да намеря нищо!
— Сигурно е при останалата епическа поезия, сър — сети се младежът. — Ей там, на онзи рафт.
Медив прекоси помещението и противно на собственото му изявление веднага намери ръкописа, който му трябваше. Разви го и сравни нещо вътре с написаното на парче хартия, което извади от джоба си, после заяви:
— Трябва да тръгвам. Още тази нощ.
— Къде ще ходим, сър? — поинтересува се Каджар.
— Този път ще пътувам сам — обясни по-възрастният магьосник и се запъти към вратата. — Ще инструктирам Мороуз за това как трябва да продължи обучението ти, докато отсъствам.
— А кога ще се върнете? — извика младежът подире му.
— Когато успея — долетя отговорът иззад вратата. Медив пое нагоре, прескачайки по две стъпала наведнъж. Каджар беше сигурен, че на покрива на кулата го очакват старият кастелан, понесъл руническата свирка, и опитоменият грифон, готов за път.
— Добре тогава — промърмори младежът. — Просто ще си седя тука и ще се опитам да открия как мога да променя хода на пясъчния часовник.
Шест
Игуен и Сарджерас
Този път Медив се забави малко повече от седмица и Каджар се постара да оползотвори времето добре. Беше се установил в библиотеката и бе помолил Мороуз да му носи храната там. Понякога дори не си правеше труда да ходи до стаята си, а спеше седнал в някой стол. В края на краищата нали търсеше видения…