Младежът започна да отстъпва назад несъзнателно. Увереността, че е неуязвим в това свое въплъщение, внезапно го беше напуснала. Оставаше му единствено надеждата, че е твърде незначителна цел за тези две могъщи създания.
— Предай се! — настоя Сарджерас. — Мога да използвам могъществото ти.
— Не! — отвърна Игуен и сви юмруци.
— Тогава умри, Пазителю! И нека светът ти умре заедно с теб! — каза титаничният демон и вдигна кървящото си копие.
Магьосницата вдигна ръце и изкрещя — проклятие и едновременно с това молитва. От дланите й изригна пламтяща дъга от светлина, невиждана от самото зараждане на света, и се изви като живо същество, за да порази Сарджерас в гърдите.
На Каджар това му се стори като да хвърляш камъчета срещу бойна галера — толкова незначително и безрезултатно. И все пак демонът се олюля от удара и направи крачка назад. Копието му се заби в земята и я разтърси като метеорит. Младежът падна на колене, но продължи да гледа към демона.
Там, където бе ударила мълнията на Игуен, се беше образувала мрачна, разширяваща се дупка, изпълнена с космически студ. Около нея нагорещената бронзова плът на титана започна да се превръща в хладна, инертна маса. Пораженията се разливаха бързо и оставяха след себе си огромно опустошено пространство.
Сарджерас огледа растящата рана с изумление, а после и със страх. Ръката му се надигна, за да я докосне, но заразата се прехвърли и върху нея, оставяйки я неподвижна като мъртъв метал.
Демонът започна да реди магически слова и да реорганизира останалите си сили в опит да запуши прилива на смъртта. Напевите му ставаха все по-разгорещени и страстни и това като че ли успя да накара незасегнатата му плът да загори с още по-силен блясък. Грееше като слънце и отправяше проклятия към мрачния студ, който превземаше тялото му и бързо се насочваше към неговото сърце.
После нещо заблестя също толкова силно, колкото и в мига, когато бе изпепелена ордата от демони, но този път вътре в самия Сарджерас. Каджар извърна поглед и се взря в Игуен, която стоеше мълчаливо и наблюдаваше как пламъците изяждат остатъците от нейния враг. Ярката светлина затъмни дори деня и зад магьосницата се протегнаха дълги сенки.
След това всичко свърши. Младежът примигна няколко пъти, докато очите му се адаптират отново, после се обърна към долината и съзря останките на Сарджерас — огромно парче инертен метал, извисяващо се в небето. Замръзналата от арктическия студ земя започна да поддава под тежестта на чудовищното тяло. Накрая туловището на демона се стовари напред с протяжно скърцане.
Игуен се изсмя високо и тръгна към поваления гигант. Каджар забеляза, че беше престанала да се плъзга грациозно по преспите, а си проправяше пътя през тях с усилие.
Щом магьосницата се отдалечи, библиотеката започна да се материализира отново. Снегът се отдръпна и познатите форми на рафтовете, столовете и масите отново заеха местата си.
Младежът изпусна шумна въздишка и потърка челото си. Все още му беше студено.
Замисли се за своето почти успешно заклинание. Беше успял да призове видение, макар и не точно онова, на което бе искал да стане свидетел. Сега трябваше да установи какво точно се беше объркало и какво все пак се бе получило, за да може да поработи допълнително върху магията.
Посегна към торбичката си с принадлежности и извади отвътре парче пергамент. Прикрепи нов писец към перодръжката, приготви малко мастило от октопод в паничката и бързо започна да записва всичко, което се беше случило. Започна с това как бе направил началното заклинание и завърши с начина, по който Игуен затъваше в снега към края на видението.
Час по-късно все още работеше, когато откъм вратата се чу тихо покашляне. Беше се задълбочил до такава степен, че не му обърна внимание, докато Мороуз не се изкашля за втори път.
Накрая, леко раздразнен, младежът вдигна поглед. Имаше нещо важно, което се канеше да запише, ала сега бе загубил нишката на мисълта си.
— Магьосникът се върна — заяви Мороуз. — Иска да се качиш в обсерваторията веднага.
За момент погледът на Каджар остана празен, сетне думите достигнаха до съзнанието му.
— Медив се е върнал?
— Мисля, че казах именно това — измърмори икономът, произнасяйки думите с нежелание. — Ще летите за Стормуинд9.
— Стормуинд ли? Защо аз?
— Защото си чиракът, ето защо — отвърна Мороуз навъсено. — Качвай се горе. Вече призовах грифоните.