— Чувал съм легендите за тях. Бродели по земята в първите дни след Сътворението. Срещу тях се изправили могъщи герои и ги прогонили. — Пред очите на младежа се появи образът на Игуен. Припомни си начина, по който майката на Медив се беше разправила със самия господар Сарджерас, но не го спомена. Нямаше смисъл да гневи магьосника отново.
— Това го знае и простолюдието — изсумтя учителят му. — Какво друго си научил?
Каджар продължи да декламира:
— В Кирин Тор твърдят, че демонологията трябва да бъде ограничавана, избягвана и дори преследвана. Всеки опит за призоваване на демони трябва моментално да бъде издирван и възпиран, а онези, които практикуват забраненото изкуство, да бъдат прогонвани или наказвани по още по-ужасен начин. Сред учениците се разказваха много истории за подобни случаи.
— Несъмнено основаващи се на реални събития… Но ти си любопитен момък. Сигурен съм, че си издирил повече сведения по темата?
Каджар наклони замислено глава и продължи, подбирайки думите си внимателно:
— Кориган, нашият библиотекар, разполагаше с богата колекция от ръкописи…
— И се нуждаеше от някой, който да му я подреди? — вметна Медив иронично. Младежът сигурно бе подскочил, защото магьосникът се постара да го успокои: — Нищо лошо, млади доверенико, очевидно тази работа ти се удава.
Каджар преглътна и продължи:
— Текстовете съдържаха предимно легенди и доклади на градската стража, свързани с поклонниците на различни демонични култове. Повечето се отнасяха до отделни личности, извършили гнусни дела в името на един или друг демон. Нямаше никакви конкретни подробности, като например какви техники са били ползвани за призоваването. Не се съдържаха никакви заклинания — тук младежът посочи към пръстена на силата, очертан на пода, — нито описание на символите и ритуалите.
— Естествено — съгласи се Медив. — Дори завеян книжен плъх като Кориган не би показал подобно нещо на някой любопитен студент. Сигурен съм, че държи подобни описания отделно от останалите ръкописи.
— Все пак имаше достатъчно обща информация. Повечето източници твърдяха, че демоните били победени и прокудени окончателно от нашия свят. Понастоящем обитавали своите първоначални владения, нямащи никакъв досег със светлината.
— Великата празнота11 — произнесе магьосникът тържествено.
— Също така книгите твърдяха, че демоните все още таели мечтата си да се завърнат. Понякога се появявали в сънищата на слабите и ги подтиквали да извършват мрачни ритуали и да правят жертвоприношения. Често тази тактика успявала и това им позволявало да се материализират сред нас. Според други автори целта на ритуалите била светът отново да заприлича на мястото, каквото е бил преди, изпълнен с кръв и жестокост. Едва тогава демоните щели да могат да се завърнат.
Медив подръпваше брадата си замислено. Накрая попита:
— Нещо друго?
— О, чел съм още доста неща, фрагменти и цели разкази. Виждал съм литографии на демони, картини, диаграми… — Младежът отново се поколеба дали да не разкаже на учителя си за демоничната армия от своето видение. Вместо това рече: — Освен това съм чел и онази стара поема за Магна Игуен и нейното сражение с ордата на демоните.
Последното изявление предизвика лека усмивка по устните на Медив:
— Да, „Песен за Игуен“. Едва ли можеш да намериш копие от нея в повечето библиотеки.
— Моят учител Гузба се интересуваше от нея. Даже искаше препис, обаче не ми остана време да го направя.
— Нима? При цялото ми уважение, не съм сигурен дали Гузба е готов за нея. Не и в пълната й версия. — Магьосникът вдигна вежди. — Казано в най-общи линии, схванал си нещата вярно. Демоните съществуват и са огромна заплаха за нас, а също и за обитателите на всички останали светове, огрявани от лъчите на някое слънце. Като стана въпрос за това, вече съм напълно сигурен, че онова твое видение с червеното небе е било картина от друг такъв свят, намиращ се отвъд Великата празнота. Самата тя е като затвор, място, напълно лишено от светлина и мистична енергия. Това кара демоните да ни завиждат отчаяно…
Каджар кимна и Медив продължи:
— Обаче твоето предположение, че жертвите им имат слаба воля, е погрешно. Вярно е, има твърде много глупаци, които са склонни да призоват чудовище, за да отмъстят загубата на любим човек, или пък алчни търговци, които изгарят разписките на своите длъжници над пламъка от черна свещ, мълвейки изопачено името на някое древно изчадие. Ала освен тях има и такива, които пристъпват в бездната по своя собствена воля, чувствайки се уверени и изпълнени с решимост да нарушат всички забрани, за да подчинят могъществото на демоните на своята воля. В много отношения те са далеч по-опасни от първите, понеже, както и сам си разбрал, в едно заклинание дребната грешка може да бъде много по-пагубна от голямата.