Каджар кимна, после се поинтересува:
— Как го сразихте?
— Голямата кръвозагуба обикновено ги лишава от жизненост — каза Медив. — В този случай се наложи да му отрежа главата.
Младежът примигна.
— Но вие нямахте меч!
— И откъде реши, че ми е необходим? — усмихна се слабо магьосникът. — Стига вече. Ще отговоря на останалите ти въпроси, когато отново бъда в състояние да мисля трезво.
С тези думи Медив влезе в стаята си, а верният Мороуз затвори вратата под носа на Каджар. Последното, което чу младежът, беше доволният стон на изморен старец, най-сетне открил място, където да си почине.
Измина цяла седмица, през която магьосникът така и не се появи. Мороуз всекидневно предприемаше пътешествия нагоре по стълбите, понесъл обичайната купа с топъл бульон. Най-сетне Каджар събра достатъчно смелост и надникна в стаята на Медив. Кастеланът не възрази, но даде едносрични отговори на въпросите на младежа.
Магьосникът бе много блед. Очите му бяха затворени и сякаш цялото напрежение се беше оттекло от неподвижното му тяло. Лежеше облегнат на купчина възглавници с отворена уста и побеляло лице, облечен в дълга нощница, която мъчно можеше да прикрие колко е отслабнал. Мороуз внимателно поднасяше лъжицата с бульон към устата му. Магьосникът преглъщаше, без да се буди. Когато приключи с храненето, икономът смени завивките и се оттегли.
Във всичко това имаше нещо странно познато. Каджар се зачуди дали дните на магьосника не са протичали по същия начин и по времето, когато е бил в кома и Лотар се е грижел за него. Зачуди се колко ли време щеше да му отнеме да се възстанови този път.
Обичайната кореспонденция не секваше. Повечето от писмата бяха на съвсем обикновен език. Някои пристигаха с грифона и неговия ездач, други от вестоносците идваха на коне и само в много редки случаи писмата достигаха до кулата с редовните доставки на минаващите кервани, които попълваха припасите на Мороуз. Общо взето съдържанието им засягаше съвсем светски теми — придвижване на кораби, военни учения, доклади за изпълнени поръчки. От време на време някой откриваше древна гробница или отдавна забравен артефакт, възстановяваха някоя легенда, съобщаваха за странно атмосферно явление, огромна морска костенурка или кървав прилив. Имаше детайлни описания на различни представители на фауната, които биха заинтересували някой начинаещ, но отдавна бяха класифицирани из многото бестиарии в библиотеката.
Освен това непрекъснато пристигаха съобщения за появата на орки, главно по източните земи и най-вече в областта на блатата. Имаше много нападения, грабежи и мистериозни изчезвания. Керваните вече не тръгваха на път, без да подсилят двойно и тройно охраната си. Забелязваше се и силно увеличаване на броя на бежанците, търсещи закрилата и сигурността на градовете и техните крепости. Най-интересни бяха историите на оцелелите, които разказваха за срещи със създания с ниски чела и масивни челюсти, включително и детайлните описания на мощната мускулатура на съществата, които можеха да бъдат направени само в случай, че някой ги бе подлагал на вивисекция13. Каджар придоби навика да се занимава с кореспонденцията на магьосника в личните му покои. Често му четеше на глас по-интересните и забавни откъси, макар да бе съмнително, че Медив може да ги оцени в сегашното си състояние.
После дойде първото писмо с пурпурен печат. Младежът беше объркан. Успяваше да разчете някои от буквите, но други не му говореха абсолютно нищо. Колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече се паникьосваше, уверен, че не е разбрал правилно правилата за дешифриране на кода. След като прекара цял ден сред хаоса на собствените си бележки и провалени опити, най-сетне осъзна какво изпуска — интервалът между отделните думи също се смяташе за буква, която променяше кодовете на следващите знаци. Щом преодоля тази последна трудност, разчитането на посланието му отне само няколко минути.
Сега, когато безсмислените буквени съчетания се бяха превърнали в разбираеми думи, цялата работа не изглеждаше толкова впечатляваща. Съвсем обикновена бележка от далечния юг, от някакъв полуостров, наречен Улмат Тондър. В нея се съобщаваше, че всичко било спокойно и нямало признаци за нашествие на орки, но пък се умножили троловете в джунглата. Освен това се споменаваше и за появата на нова комета над южния хоризонт. Към бележката бяха приложени резултатите от проведените астрономически измервания. Тъй като писмото не изискваше отговор, Каджар го остави настрана.
13
Вивисекция — дисекция на живи същества с експериментални цели; макар да е допринесла много за развитието на науката през 17 и 18 в., в днешно време тази практика е отречена поради морално-етични съображения. — Б.р.