Това е пентхаус апартамент. Влизаме в пространство, няколко пъти по-широко от всяко място, на което съм живяла. Кошница с пресни плодове и сладкиши е поставена на стъклената масичка за кафе. Има спалня и всекидневна с извит стъклен прозорец от пода до тавана, с изглед към блесналия център на Токио. С новите си очила виждам как виртуалните имена на улиците и сградите светват и угасват, докато се движа из стаята. Иконки — сърца, звезди, вдигнати палци — се струпват над различни части на града и подчертават зоните, в които повечето хора са отбелязали любимите си местенца, магазини или точки за срещи с приятели. Тръгвам към прозореца, докато обувките ми се блъсват в стъклото, и се взирам в града с почуда.
Виртуалното Токио в Warcross е поразителна гледка — но това тук е истинско и от знанието, че е истинско, ми се завива свят.
Отново изскача прозрачно поле:
Регистрация в пентхаус апартамент
на хотел „Кристалната кула“
+ 150 т. Резултат за деня: + 500
Ниво 25 | Б- 1580
— Още по-голям е, отколкото си представях — казвам.
Служителката се усмихва на думите ми, макар че сигурно ѝ звучат глуповато.
— Благодаря ви, госпожице Чен — казва тя и пак се покланя. — Ако имате нужда от нещо по време на престоя си, само ме уведомете и аз ще се погрижа.
Щом затваря вратата след себе си, правя още една пълна обиколка на стаята.
— Рай! — прошепвам шумно.
Сякаш в отговор на това стомахът ми изкъркорва и ми напомня, че няма да е зле да се нахраня както трябва. Отивам до масичката за кафе, над която плува опция „Вечеря в стаята“. Чуквам по виртуалните думи и мигновено бивам обкръжена от виртуални блюда, реещи се из въздуха. Менюто сигурно включва стотици ястия: грамадни бургери с разтекло се разтопено сирене, чинии със спагети, щедро залети със сос и обсипани с кюфтенца от кайма, най-различни блюда със суши, димящи купи супа с фиде и гъст бульон, хрупкаво пържено пиле с ориз, пухкави хлебчета със свинско и пържени кнедли, гъсти яхнии от месо и зеленчуци… и още, и още.
Чак свят ми се завива и най-накрая се спирам на пържено пиле с кнедли. И когато поръчката ми пристига, всичко е даже още по-вкусно, отколкото изглежда. Не помня кога за последно съм яла такова разкошно ястие — не помня дори и кога за последно съм яла нещо непакетирано.
Когато вече не мога да погълна и хапка повече, се замъквам до леглото и се пльосвам върху него с доволна въздишка. Леглото е чак неприлично удобно и достатъчно стабилно — потъвам бавно в него, докато добивам усещането, че лежа върху облак. Матрака в мъничката ни гарсониера си го прибрах безплатно от тротоара — разбрицан стар пружинен матрак, който скърцаше адски всеки път, щом шавнех върху него. А сега ей ме на, отседнала съм в пентхаус апартамент, резервиран за мен от самия Хидео Танака. Вдигам кичур коса срещу идващото отвън неоново сияние. Косите ми са лилави, сини, златни и зелени и това като че идеално пасва на тукашната обстановка.
Утре сутринта в десет часа. Внезапно се сещам, че дори нямам подходящи дрехи — нито костюми за интервюта, нито подходящи панталони или блузи. Утре ще вляза в „Хенка Геймс“ с вида на хлапе, буквално подбрано от улиците на Бронкс. Така ще се срещна с най-прочутия младеж на света.
Ами ако Хидео осъзнае, че е направил огромна грешка?
8
Чифт скъсани дънки, от които коленете ми буквално стърчат. Любимата ми стара фланелка с винтидж принт на SEGA[4]. Същият одрипавял чифт кецове, който нося всеки ден. Червена карирана памучна риза, избеляла от многото пране.
Татко би изпаднал в ужас.
Въпреки удобното легло цяла нощ се въртях. Събудих се призори със замъглен поглед, неориентирана, а главата ми се пръскаше от мисли. Сега имам торбички под очите, а кожата ми е виждала и по-добри времена. Изгладих си клетата карирана риза доколкото можах, два пъти, но яката пак си изглежда омачкана и протрита. Запрятам старателно ръкави чак до лактите, после си изпъвам ризата доколкото успявам. В огледалото се мъча да се престоря, че е елегантен блейзър. Единственото, което си харесвам тази сутрин, е косата, която като че е решила да ми съдейства. Стои гъста и права, а цветната дъга в нея блести на утринните лъчи. Но нямам никакви гримове да замажа тъмните кръгове под очите — а с цифром и словом тринайсет долара на мое име в момента няма да тръгна да ги прахосвам за крем за лице и коректор. И фланелката, и ризата ми изглеждат безнадеждно стари и избелели в сравнение с всичко ярко и ново в този пентхаус апартамент. Подметката на левия ми кец забележимо е тръгнала да се отлепя. Дупките по джинсите ми изглеждат още по-големи, отколкото ги помня. Студиата за игри не са известни точно със строгия си дрескод, но дори и в тях сигурно съществува някакъв етикет за срещите с големите шефове.
4
Mеждународна компания, разработвала и произвеждала видеоигри и оборудване от 1983 до 2001 г. Съществува и до днес, но с променен фокус. — Бел. ред.