Госпожица Емика Чен
е официално поканена да участва
във Военния набор с уайлдкард
на 3 февруари
Гледам Военния набор всяка година. Винаги се провежда в „Токио Доум“ седмица след звездното откриване пред препълнен с петдесет хиляди пищящи фенове стадион и всички погледи са насочени към играчите с уайлдкард, насядали на първите редове на стадиона около централната арена. Един по един шестнайсетте официални отбора по Warcross избират най-добрите от поканените с уайлдкард играчи.
Феновете на Warcross познават наизуст повечето от тях, защото обикновено уайлдкард се дава на участници с най-високи резултати в играта, от онези с постоянно присъствие в челото на ранглистите и милиони последователи. Миналата година първата избрана беше Ана Каролина Сантос, представителка на Бразилия. По-предната година — Пен Уашовски от Полша, който сега играе за отбор „Преследвачите на бури“. А още по-предната година — Кенто Парк от Южна Корея, който сега е в отбор „Андромеда“.
Но аз съм свикнала да следя развитието на цялото това безумие от къщи, с очилата. Този път ще седя на първите редове в „Токио Доум“.
Ръцете ми треперят, докато колата ми навлиза в улиците край купола на стадиона. Погледът ми е все тъй прикован в пейзажа навън. Таймс Скуеър ми се струваше полудял по Warcross, но той е нищо в сравнение с центъра на Токио. През контактните лещи цялото главно кръстовище на Шибуя[5] грее от плаващи из въздуха екрани, които въртят снимките на всички играчи с уайлдкард и показват клипове от минали военни набори. Орди от пищящи фенове се струпват под тях по улиците. Колата ни прекарва по специална отцепена отсечка, през която ни повежда полицейски патрул. Докато минаваме, хората по тротоарите махат на колата. Не виждат през затъмнените стъкла, но знаят, че по този маршрут минават колите, возещи уайлдкард играчите. Само зяпам развълнуваните им лица.
Там горе, върху цялата стена на един небостъргач, се появява моя снимка. Стара снимка от втората ми година в гимназията — последната ми година в училище преди да ме изключат. На нея изглеждам сериозна, косата ми е изправена и в поне десетина различни ярки цвята, а кожата ми е толкова бледа, че изглежда пепелява. Навсякъде са разпръснати заглавия за мен.
ИЗВЪНРЕДНА НОВИНА!
Емика Чен е номинирана за Военния набор
_______________________________________
От безпаричен хакер до звезда с уайлдкард!
Подробности в месечния брой
________________________________________
Акциите на „Хенка Геймс“ скачат
след включването на Емика Чен
Гледката на лицето ми, покриващо осемдесет етажа, е достатъчна, за да ми призлее. Насилвам се да извърна поглед от безумието навън и притискам силно една в друга разтрепераните си длани в скута.
„Мисли си за десетте милиона“ — повтарям си. Пак поглеждам навън и виждам как на друг билборд излиза снимката на диджей Рен, нахлупил грамадните слушалки на ушите си и приведен над диджейската си апаратура. Изведнъж ми хрумва, че другите двама ловци на глави, които и да са те, сигурно ще ме гледат на Военния набор. Ще ме изучават.
Когато спираме в оградената с въжета част от страничния вход на „Токио Доум“, почти съм успокоила пеперудите, приютили се в корема ми. Като в унес гледам как мъже с костюми ми отварят вратата, помагат ми да сляза от колата и ме повеждат по червен килим, водещ навътре към хладните и тъмни кътчета в задната част на стадиона. „Мисли си как ще ги разбиеш!“ — казвам си. Водачите ми ме повеждат по тесен коридор с таван, който постепенно се издига все повече. Крясъците на петдесет милиона души се приближават. А после изведнъж навлизам в главното пространство и ревът става оглушителен.
Стадионът е осветен в приглушена синя светлина. Десетки цветни лъчи на прожектори разрязват пространството напред-назад. Пътеките са задръстени до откат от зрители, които размахват саморъчно направени плакати на любимите си уайлдкард играчи — всички те са се събрали тук, за да ни видят в плът и кръв. През лещите си виждам огромни плаващи холографски екрани, наредени по края на централната арена. Всеки от тези екрани върти кадри с всеки уайлдкард играч в действие, докато изпълнява някои от най-популярните си ходове в играта. Играчите сякаш изскачат направо от екрана като великански триизмерни фигури и всеки път, щом направят добър ход, публиката крещи с цяло гърло.
5
Шибуя е един от най-оживените и цветни райони на Токио. Пълен с магазини, ресторанти и нощни клубове, той се смята за център на младежката мода и култура. Известен е и със статуята на кучето Хачико. — Бел. ред.