За всяка заключена врата си има ключ.
Всеки проблем има своето решение.
Тоест всеки проблем освен онзи, който го покоси. Освен онзи, който имам аз сега. И тази мисъл едва не ме накарва да се свия на кълбо и да затворя очи, да се оставя да потъна отново в познатия мрак.
Кипването на водата ме изтръгва от мислите ми тъкмо навреме. „Ставай, Еми“ — подканям се.
Скръцвам със зъби и се надигам с мъка от леглото, отивам в кухнята и започвам да ровя за пакет инстантни спагети. (Цена на вечерята днес: 1 долар.) Хранителните ми запаси са се свили до пакет макарони. Хвърлям сърдит поглед на Кийра, която не е мръднала от дивана, залепена за телевизора. (Такса за телевизия: 75 долара). С въздишка разкъсвам пакета нудъли и пускам съставките във водата. Из целия блок гърми музика и се вихрят купони. Всяка местна телевизия излъчва нещо, свързано с откриването. Кийра задържа на един канал, който върти върховите моменти от миналата година. Петима анализатори на игрите са насядали най-отпред в „Токио Доум“[2] и всичките шумно спорят кой отбор ще спечели и защо, а зад тях мъгляво се вижда залата с петдесетте хиляди ревящи фенове, осветена от въртящи се сини и червени лъчи на прожектори. От тавана се сипят златни конфети.
— Едно нещо, за което всички сме съгласни, е, че не сме виждали уайлдкард[3] състав като тазгодишния! — надвиква шума една от анализаторките, запушила с пръст ухото си. — Един от тях вече е знаменитост сам по себе си!
— Да! — възкликва втори анализатор, а всички останали кимат. Зад тях тръгва клип, който показва едно момче.
— За първи път диджей Рен се появи във вестниците като едно от най-горещите имена на френската ъндърграунд музикална сцена. А сега Warcross ще прочуе името му и по цялата земя!
Докато анализаторите подхващат отново спора за тазгодишните най-нови играчи, преглъщам надигналата се у мен завист. Всяка година петдесет играчи аматьори, на които се връчва уайлдкард, биват номинирани от тайна комисия, за да ги включат в процеса на официалната селекция на отборите. Най-големите късметлии на света, мен ако питате. Криминалното ми досие автоматично ме дисквалифицира от номинациите.
— И нека обсъдим как ще се развихрят игрите тази година! Смятате ли, че ще чупим рекорди? — пита първата анализаторка.
— Като че вече имаме наличен счупен рекорд! — отговаря трети. — Миналата година финалният турнир бе проследен от общо триста милиона зрители. Триста милиона! Господин Танака трябва да се гордее. — И докато той говори, фонът отново се сменя с логото на „Хенка Геймс“, последвано от видео със създателя на Warcross Хидео Танака.
В клипа той, облечен в безупречен смокинг, си тръгва от благотворителен бал под ръка с млада жена, а сакото му е загърнало раменете ѝ. Той е твърде, твърде грациозен за двайсет и една годишен младеж и докато светкавиците бляскат около него, не се удържам и се попривеждам напред. За последните няколко години Хидео се преобрази от върлинест гениален тийнейджър във висок млад мъж с пронизителен поглед и потайна усмивка. Сега не минава и седмица, без да цъфне на корицата на някой таблоид като гадже на тази или онази знаменитост; слагат го начело на всякакви списъци за каквото се сетят. Най-младите. Най-красивите. Най-богатите. Най-желаните ергени.
Била съм с доста момчета, то е ясно, и много пъти съм окъснявала по нощите, когато забърша някой красавец в закусвалнята или в някое кафене, или навън на улицата, и после го закарам вкъщи, за да ме поразсее от проблемите ми. Но момчетата идваха и си отиваха без всякакви последствия. Хидео дълго се въртеше в ума ми всеки, всеки път, щом зърнех образа му.
— Да хвърлим едно око на нашата публика за откриващия мач тази вечер! — продължава анализаторката. Зад тях изниква число, което накарва всички да избухнат в аплодисменти. Петстотин и двайсет милиона. И това само за церемонията по откриването! Warcross вече официално е най-голямото събитие на света.
Вземам си тенджерата спагети на дивана и ям на автопилот, докато гледаме още заснет материал. Има интервюта с пищящи фенове на влизане в „Токио Доум“ — лицата им са изрисувани и стискат в ръце саморъчно направени плакати. Има кадри с работници, които проверяват още веднъж всички технически сглобки. Има документалки в стил олимпиада, показващи снимки и видеоклипове на всеки от играчите тази вечер. След това идват кадри от геймплея — два отбора се вихрят в битка сред безбройните виртуални светове на Warcross. Камерата прави панорама към надаващите насърчаващи възгласи тълпи, а после се насочва към професионалните играчи, чакащи в отделна стая зад кулисите. Тази вечер те се усмихват широко, очите им греят в очакване, докато махат към камерата.
2
Стадион, разположен в квартала „Бункьо“ в Токио. Куполовидният му покрив е надуваема конструкция. Все пак в книгата най-вероятно става дума за негова подобрена версия. — Бел. ред.
3
Специална покана за някой, който не е преминал общата квалификация за състезание или участие в отбор. Обикновено се издава от организаторите на спортното събитие въз основа на постижения, зрителски симпатии или други показатели. — Бел. ред.