Предишната рецепционистка на Сидни, Амбър, току-що се беше омъжила, веднага беше забременяла (разбира се) и заминаваше да живее във Файетвил, защото съпругът й беше преместен във Форт Браг. Затова Сидни предложи работата на Вайълет. Долови в нея нещо, което беше почувствала на същата възраст. Младата жена искаше да се махне. Усещаше го почти като вибрация. Гледаше на живота извън Баскъм като на обетована земя. Смяташе, че всяка погрешна стъпка в живота й е по вина на това място, следователно щеше да е щастлива, стига да можеше да избяга.
Когато замина на осемнайсет, Сидни се чувстваше по същия начин. Отчаяно искаше да избяга от товара на името и репутацията на семейството си. Там в широкия бял свят срещна бащата на Бей и думата „бягство“ придоби изцяло ново значение. Беше й отнело много време да осъзнае, че понякога затворът изобщо не е затвор.Понякога е просто врата, която ти се струва заключена, защото никога не си опитвал да я отвориш.
Все едно хвърли спасителен пояс на Вайълет, като й предложи работата. Тя имаше нужда от нещо, което да я задържи тук. Без работата беше само въпрос на време да замине и да вземе Чарли със себе си.
Вайълет пусна торбата с памперсите веднага щом Сидни взе Чарли, и се отправи към кафемашината и курабийките.
– Може ли да го наглеждаш, докато си пооправя косата? – попита и от устата й се посипаха трохи. – Нямах време, преди да изляза.
– Използвай моя стол. Машата вече е гореща.
– Благодаря.
Хората се чудеха защо Сидни търпи Вайълет.
Сидни вдигна бебето пред себе си и се вгледа в сладкото му кръгло личице, докато то се усмихваше, свиваше пръстите на крачетата си и пъхаше юмруче в устата си.
Ето заради това.
Пета глава
В събота сутринта в къщата на леля си Клеър Бей спа до късно. Щом се събуди, веднага разбра, че днес Клеър прави лавандулови бонбони. Ароматът се стелеше из къщата като дълго, меко одеяло и прогонваше всички тревоги.
Етикетите върху бурканчетата с лавандулови бонбони с мед гласяха:
Лавандулова есенция за радост и с малко мед – тревогите туши.
Веселото настроение е лакомо - ще те погълне, щом си близо ти.
Облече се и слезе долу, за да помогне. Ден, прекаран тук, далеч от света, щеше да отклони вниманието й от танците за Хелоуин тази вечер и от въпроса кое ли момиче ще заведе Джош. Край него се въртяха много, но Бей не можеше да каже дали е привлечен от някоя от тях.
Тя влезе в кухнята, пъхайки дългата си коса под бяло кепе, сложи си престилка и се приготви за работа. Обаче откри, че всички лавандулови бонбони с мед вече са на плота, готови да бъдат подредени в буркани. Изненада се, защото лавандуловите бонбони с мед се правеха най-трудно и отнемаха най-много време. Клеър сигурно беше станала много рано. С лавандуловите бонбони се занимаваш постоянно, оформяш ги на дълги ивици, след като ги излееш от тенджерата, после трябва да ги напълниш с мед, да ги оформиш отново, да ги охладиш и да ги нарежеш ръчно, вместо да използваш формичките, както при другите видове – с рози и с лимонова върбинка. Клеър използваше точно колкото трябва сладкарска боя, за да направи бонбоните с цвят на пролет. Днес приличаха на лилави цветни пъпки.
Върху стоманения плот имаше една-единствена чиния, а Клеър се извърна от печката и плъзна в нея палачинките от тигана.
– Закуската е сервирана – оповести тя.
След като сложи овесените палачинки в чинията, тя ги заля със сироп, а после ги поръси с последните жълти и оранжеви цветчета невен, които беше набрала от градината, преди да спрат да цъфтят. Държеше ги в хладилника.
– Ти си сготвила! – възкликна Бей.
– Това приготвяше баба ми за мен и майка ти в събота сутрин.
– Не смятах да спя до толкова късно. Приключи ли с работата за днес? – попита момичето и придърпа един стол към плота. — Щях да ти помогна.
– Станах рано. Майка ти иска да те оставя в салона веднага след закуска.
Бей вече разбра.
– Тя не иска днес да работя тук. – Това беше и причината за цветчетата невен. Предполагаше се, че премахват отрицателната енергия. Клеър не искаше Бей да се ядосва на майка си.
– Денят е прекрасен – каза леля й и погледна през кухненския прозорец. – Не бива да стоиш затворена тук.
Бей изучаваше профила на Клеър, докато се хранеше. С тъмните си очи, елегантен нос и мургава кожа Клеър изглеждаше извечна, отколешна.
– Какво ще правиш днес? – попита момичето.
Клеър сви рамене.
– Тейлър заведе Марая на урок по гимнастика, после тя ще прекара няколко часа в офиса при него. Аз трябва да наваксам с документацията, но си мислех да купя някои неща от пазара, докато съм навън. Чувствам се като в клетка.