– Добре. Какво правите? – попита отново детето.
–Търсим стара рокля, която Бей да облече на танците по случай Хелоуин. Рокля, която някога беше на баба ми – обясни Клеър.
Марая завъртя замислено глава, после попита:
– Търсихте ли в килера в стаята за гости?
– Още не. Това е добра идея.
Момичето се обърна, изтича в стаята за гости и скоро оттам се чу скърцането на леглото, върху което скачаше.
Клеър се обърна към Тейлър:
– Когато имаш време, ще запушиш ли пролуката около комина на тавана? Когато бяхме горе, усетих да влиза студен въздух.
– Ти ще усетиш студен въздух дори да стоиш на слънце – пошегува се той.
– Забавлявахте ли се с Марая днес? – усмихна се Клеър.
– След гимнастиката постояхме малко в кабинета ми. Беше най-дългият ден на света. Наистина, рекорд. – Тейлър потърка уморено наболата брада по бузите си.
– Съжалявам. Не забравяй да хапнеш. Купих пиле на грил от магазина на Фред. – Тя се наведе и прошепна: -Ем беше ли на тренировката по гимнастика?
Съпругът й поклати глава, също толкова озадачен от тази нова най-добра приятелка, колкото и Клеър.
– Очевидно Ем не ходи на гимнастика. Нито на балет.
– Чакай малко – отдръпна се назад Клеър. – Искаш да кажеш, че още не си я виждал?
– Вие двамата можете да си играете на стара женена двойка някой друг път – обади се Сидни. – Танците са след два часа!
– Сякаш вие с татко не се държите така през цялото време – промърмори дъщеря й.
– Имам чувството, че се състезавам с добрия стар Хенри. Ела тук – каза Тейлър, сграбчи Клеър, наведе я и я целуна.
– Моля ви – обади се Бей, – не пред децата!
Тя се обърна и се запъти към гостната, завъртайки отегчено очи за по-силно въздействие. Точно тази вечер наистина не искаше да виждаколко е прекрасна любовта, когато двама души изпитват едно и също.
Скоро Клеър и Сидни я последваха. Килерът в стаята за гости беше толкова малък, че вътре се побираше само един човек, затова Клеър влезе и заизважда кашони. Сидни и Бей ги отваряха, докато Марая скачаше на леглото, щастлива, че е с тях. Откриха старо спално бельо, кашон с дамски чанти с напукана кожа, свещи, които бяха омекнали и се бяха залепили една за друга, и котешко легло. Ала рокли нямаше.
– Остана един последен кашон – обади се Клеър от дъното на килера. – Трябва да са вътре. Иначе не знам къде може да са.
– Няма проблем – отвърна Бей и се пресегна да се почеше по косата, която усещаше стегната и я сърбеше.
– Не смей да си пипаш косата – предупреди я майка й и тя отпусна ръка.
– Заклещил се е в ъгъла. Чакайте, почти успях. -Клеър издърпа кашона, удари си главата в най-ниския рафт в килера, докато се изправяше, и всичко върху рафта се разклати. Една кутия за обувки падна и навсякъде по пода се разпиляха стари снимки.
Бей понечи да се пъхне в килера да помогне на Клеър.
– Добре ли си?
– Спри! – извика Сидни. – Ще си развалиш прическата!
В израз на досада дъщеря й вдигна ръце.
– Мисля, че изпръска тринайсет флакона лак върху мен. Косата ми няма да мръдне с години!
Клеър се показа от килера с кашон в едната ръка, а с другата потъркваше главата си. Когато видя снимките на пода, веднага остави кашона и коленичи.
– Това са снимки на баба Мери! Бях ги забравила.
Сидни коленичи до нея, за да й помогне да съберат снимките. Спря, за да разгледа една.
– Ей, Клеър, погледни. Сигурно това е пикникът, за който ми разказваше баба Мери.
Сестра й се наведе да погледне.
– Сигурно. Баба Мери ти е разказвала много повече за този период от живота си, отколкото на мен.
Сестрите стояха една до друга и този образ винаги изникваше в ума на Бей, когато си помислеше за тях двете – колко са близки, сякаш си четат мислите.
– Защо баба Мери ти е разказвала повече, отколкото на Клеър? – попита любопитно тя.
Клеър я погледна и отговори:
– Защото майка ти беше красива и популярна като баба Мери на млади години.
Бей усети как светът й леко се размества, както когато мислиш, че си на последното стъпало на стълбището, а откриваш, че има още едно.
– Ти си била популярна? – обърна се към майка си.
– Изненадана си – разсмя се Сидни.
– Но ти си Уейвърли.
– Едното няма нищо общо с другото – каза майка й, загледана в снимката. – Баба Мери имала много ухажори като млада, преди да се омъжи, преди да стане възрастна и... странна.
– Просто страдаше от агорафобия – поправи я Клеър, прибра останалите снимки в кутията и запълзя към последния кашон, който беше извадила от килера. Веднага щом вдигна капака, се засмя изненадано. – Откриваме всичко друго на баба Мери, освен роклите й. Виж, ето още един от бележниците й с рецепти. Скрила ги е из цялата къща. Веднъж открих един в матрака.