– С групичката си е. Ето там.
–Какъв е планът ти? — попита Фин, все още дъвчейки курабийки под чаршафа си като момченце, което тайничко вмъква сладки неща в леглото си нощем.
– Нямам план – отвърна тя.
– Ако става дума за облога, трябва да им позволиш да те видят. Шт, тихо – измърмори изведнъж момчето.
– Тихо ли? Защо? Винаги ли си толкова луд, или сутрин на автобусната спирка си прекалено сънен и не съм го забелязала?
– Рива идва насам – прошепна Фин. – Не й казвай, че съм аз.
– Защо да й казвам, че си ти?
–Бей, това ти ли си? – попита Рива, когато се приближи. – Страхотен костюм. Роклята ти е толкова в стил Гетсби! А косата ти! Боже! Сигурно майка ти я е правила. Може да получиш наградата.
– Супер – отвърна Бей, без да знае каква е наградата.
– Каква си? – попита Рива.
– Уейвърли – отговори Бей.
– Не, имам предвид какъв е костюмът ти?
– Аз съм прабаба си Мери Уейвърли. Организирала е градински празненства в градината на Уейвърли, облечена като градинска нимфа.
– Яко.
–Момичето пчела от клипа на „Блайнд Мелън“? -посочи Бей костюма й.
Другото момиче направи физиономия.
– Не беше първият ми избор. Събрахме се и измислихме тема, после от списъка всеки си избра какъв костюм иска да облече. Аз бях последна, затова остана костюмът на пчела. Чувствам се като Мейвис.
Рива никога не бе говорила толкова дълго с нея и Бей не беше сигурна какво трябва да направи. Най-накрая попита:
– Коя Мейвис?
– Нали се сещаш, като в „Там ли си, Боже? Аз съм, Маргарет?“. Момичетата в книгата имат нещо като таен клуб и трябва да си изберат тайни имена. Другите получават имена като Алегзандра и Вероника, а Маргарет е принудена да избере Мейвис. – Рива погледна към Фин, който стоеше до тях, и се намръщи. Той стоеше прекалено близо, сякаш се мислеше за невидим. – Е, ще се видим после.
– Чао.
– Браво – каза Фин, след като вече не смяташе, че е невидим. – Поговори си с Рива Алегзандър. Сега отива там да им разкаже.
– Не ме интересува.
– Такава си лъжкиня. Ще ти се да не те интересува, ама не е така. Има една дреболия, която се нарича съобразяване. С някои хора можеш да си себе си, а с други не трябва да си толкова странна. И познай? Тези хора са навсякъде. Не можеш да ги избегнеш. Светът не е само твой. Всички трябва да живеят в него – Фин започна да се отдръпва бавно, сякаш тя нямаше да забележи, че се движи. – Сега ме извини, ще се направя на призрак и ще кръжа наоколо.
През следващия час Бей от време на време забелязваше призрака Фин, който кръжеше около различни групи и подслушваше разговорите им. Най-често се навърташе около Рива и се местеше, когато тя ставаше подозрителна. Изглежда, много се наслаждаваше на анонимността си.
Бей постоя край масата за напитки и няколко човека я заговориха и й направиха комплимент за косата и роклята. Едно момче от гимназия „Хамилтън“, облечено като нинджа, я покани да танцуват, но тя отказа. Прекара останалата част от времето със смотанячките на скамейките и гледаше Джош.
Фин беше прав, че слухът за нея се е разнесъл. Рива веднага беше казала на приятелите си, че Бей е дошла. Ала тя не беше единствената новина тази вечер. Райли Ашър беше изпратена вкъщи, защото носеше костюм на гола жена и дълга перука и твърдеше, че е лейди Годайва. Носеха се слухове, че някой е внесъл бутилка с водка. Футболисти от гимназия „Хамилтън“ говореха грубости на мажоретките. Носеха се толкова много слухове, че на Бей й беше трудно да следи коя новина до кого достига, но забеляза точно кога Джош разбра за нея. Нарочно го гледаше в очакване.
Негов съотборник се приближи и го шляпна по ръката, след което каза нещо през смях. Джош поклати глава. Съотборниците му се обърнаха към скамейките и посочиха Бей.
Тогава тя срещна погледа му. Не отмести очи, макар да усещаше сърцето си да бие толкова силно в гърдите, че тънкият плат на роклята потрепваше. Той изглеждаше смутен. Огледа косата и роклята й, после устните му леко се раздалечиха.
„Това беше“ – помисли си Бей. Изправи се. Смотанячките около нея я погледнаха, после погледнаха Джош и за момент тя усети надеждата им като зараза, сякаш го правеше заради всички тях.
Съотборникът му отново го удари по ръката, Джош се намръщи и й обърна гръб.
Бей седна бавно и смотанячките отместиха разочаровано погледи.
„Е, това беше“– помисли си Бей и раменете й се поотпуснаха.
Джош я беше видял. Само това я интересуваше. Е, не искаше само това, но бе постигнала целта, заради която беше дошла.