– Гледала си? – настоя Бей. Сидни замълча. – Той предложи да ме докара. Напълно платонично. Карахме с разрешена скорост. Сложихме си коланите. Той ми каза само две думи.
– Джош Матисън!
– Да, мамо, Джош Матисън.
Сидни имаше чувство, че се дави, когато си спомни какво беше казала Клеър. Споменавала е едно момче веднъж или два пъти.
– О, Бей, не е той, нали?
– Кой?
– Леля ти Клеър спомена, че харесваш момче. Не е Джош, нали?
Бей доби оскърбен вид.
– И какво ако е той? Какво му има на Джош Матисън?
Сидни прехапа устни – не знаеше откъде да започне.
– Как очакваш да споделям, когато ти никога нищо не казваш? – попита Бей, мина покрай майка си и се качи по стълбите. Сидни я последва.
Стаята на Бей беше първата на горния етаж. Беше боядисана в гълъбовосиво, което се превръщаше в пауновосиньо след мръкване, сякаш стаята поглъщаше светлината през деня, а нощем я излъчваше. Момичето не включи лампата. В тъмнината стъпи върху обувки и книги, измъкна цветята от косата си и ги хвърли върху килимчето с индийски мотиви.
Съблече роклята на баба Мери и я огледа отчаяно.
Сидни протегна ръка и Бей се приближи, за да й я даде.
После изрита обувките си и се пъхна в леглото с клина, който носеше, за да й топли под тънката рокля.
Сидни стоеше тихо до вратата.
– Ходите ли? – попита най-накрая.
– Не. Той не ме харесва. – Бей се обърна с гръб към майка си. – Дори не ме познава – прошепна и Сидни осъзна, че дъщеря й плаче.
Всичко започна, както често започват тези неща – с момче. В гимназията Сидни разцъфна. И й харесваше. Харесваше й всяка минута. Толкова копнееше да го задържи, че почти напълно се откъсна от семейството си.
Рядко си беше вкъщи. Баба й Мери разбираше какво означава да получаваш такова внимание, затова позволи на по-малката си внучка да му се наслаждава. Малко прекалено. Понякога дори сякаш я притискаше. Забавлявай се. Спомням си какво беше, когато бях на твое място.
Сидни беше красавицата на бала, завиждаха й за много неща – за красотата, за уменията й да прави прически, но най-вече защото най-популярното момче в училище се беше влюбило в нея. Сидни и Хънтър Джон Матисън бяха неразделни. За нещастие на Ема Кларк, която беше обичала Хънтър Джон през целия си живот и която в крайна сметка се омъжи за него. Просто трябваше да почака. Това, което знаеше тя, което знаеха всички, беше, че Хънтър Джон само чака да изгрее слънцето. Можеше да си губи времето с една Уейвърли само в училище. Веднага щом завърши, започна истинският живот, който всеки баща от семейство Матисън налага на сина си.
В истинския живот един Матисън никога не се женеше за една Уейвърли.
Тогава Сидни не знаеше това. Смяташе, че с Хънтър Джон ще се обичат цял живот. Когато завършиха, нищо не й подсказа какво предстои. Той прекрати връзката им внезапно и я остави поразена, със сърце, спаружено като грахче, и с омраза към този град, която се трупаше, докато не започна да се отделя от кожата й на ядосани сини люспички по чаршафите й, когато станеше сутрин.
Бей не знаеше точно защо Сидни е напуснала Баскъм. Не знаеше, че е заминала, защото един Матисън бе разбил сърцето й и тя бе решила да направи това, което майка й бе сторила – да напусне този глупав град и всички в него. Понякога Сидни се чудеше дали ако Хънтър Джон не се беше подиграл с нея, щеше да остане. Сигурно не. Но поне щеше да си тръгне по-спокойна, което сигурно нямаше да привлече човек като бащата на Бей в живота й. Несигурността й ли беше причината да остане с човек, който я бие? Никога нямаше да разбере.
В крайна сметка всичко имаше две страни. Случи се каквото трябваше, защото от тази история се роди Бей. А когато се върна в града, там беше Хенри, когото Сидни познаваше от дете. Влюбеният Хенри я беше наблюдавал с Хънтър Джон, неспособен да я спре да погуби сърцето си.
Проклета да беше, ако позволи на още един Матисън да разбие сърцето на още една Уейвърли, особено на дъщеря й. Джош не се удряше в гърдите и не беше горделив като баща си, но с този характер явно щеше да прави каквото му наредят. Щеше да навлезе в семейния бизнес точно както направи баща му преди него.
Сидни не знаеше какво точно изпитва Джош към дъщеря й сега, но знаеше, че е много лесно да се влюбиш в някого, който вече е влюбен в теб. Все едно да се влюбиш в себе си. Тя беше достатъчно честна със себе си, за да си признае, че така се беше случило с Хенри. Той я обичаше много преди тя да се влюби в него. А Бей беше изключителна. Красива, мила, загадъчна. Ако Джош прекараше известно време с нея, щеше да се влюби. Сидни беше повече от сигурна в това.
Затова очевидното решение бешетя да го осуети.