Затова щеше да вземе пари от Клеър Уейвърли и щеше да си замине.
Флорида го очакваше.
Мястото за лагеруване, където прекарваше зимите, се наричаше „Цирковата шатра“ – там пенсионираните циркови артисти, на които не им е провървяло, можеха да останат за няколко месеца и да получават безплатна храна и медицински услуги. Беше създадено от бивш цирков артист, който забогатял по-късно. Там се събираха стари и странни циркови артисти, но приемаха и хора от пътуващи панаири. От трупата на сър Уолтър Трот бяха останали само неколцина. Там Ръсел от време на време срещаше някои от хората, които привличат зрителите на представленията, или механик от старата трупа. С тях се усмихваха и си кимаха. Всички знаеха какво се беше случило с оригиналния Бандити на онова поле в Арканзас. Цял живот беше прекарал в наблюдаване на хората и събиране на тайни, докато успее да изкара по някоя хилядарка от тях, и все пак имаше една тайна, която можеше да го съсипе и всички я пазеха.
Понякога е трудно да се каже дали сме морални. Влияят различни фактори.
Никой не знаеше истинското име на оригиналния Бандити. Носеха се слухове, че започнал на панаира „Чикаго Уърлдс“. Кожата му била твърда като обработена кожа и имал едно стъклено око, но бил странно екзотичен по привлекателен начин. Дамите били привлечени от него и им харесвало, когато се доближавал, за да научи тайните им: какво са яли последно, какви инициали са гравирани на медальоните им. Винаги им разкривал достатъчно, за да повярват, че е гадател, а после им казвал това, което всички искат да чуят – че бъдещето им е изпълнено със скъпоценни камъни и красиви деца.
Въпреки отделеното внимание на жените сексуалните предпочитания на Великия Бандити били в съвсем друга посока. Очите му, истинското му око, винаги се заглеждало по млади момчета, които помагали в сглобяването и разглобяването на павилионите, онези, които чистели алеята през нощта и крадели за собственика, самия сър Уолтър Трот.
Ръсел бил едно от тези момчета, зарязан в пътуващия панаир от майка си, укротителката на змии, след като самата тя била укротена от някакъв местен с пари. Никой не се изненадал, когато изоставила Ръсел – бил буйно момче с лош характер, а тя изобщо не можела да се нарече грижовна – но всички били поразени, че изоставя и любимия си питон албинос на име Суит Лу, който избягал след седмица.
Великият Бандити примамил Ръсел с доброта и ласкателства в караваната си през нощта, след като майка му си тръгнала, а Ръсел нямал къде да спи. Той никога не забравил подробностите от онази нощ. Нито многото подробности след това. Почти десет години.
Ала когато Ръсел станал на седемнайсет, видял Великият Бандити пиян на едно поле в Арканзас и превъртял. Застаряващият маг бил с едно от сирачетата, които прибрали в Мисисипи – хубаво момче с потъмняла от слънцето кожа, което нямало представа какво го чака. Било тъмно и тихо, въртележките били спрени за през нощта, а повечето момчета чистели алеята и се наслаждавали на разпръснатите пуканки и наполовина изядените захаросани ябълки, радостни, че не те са в полето тази вечер. Ръсел последвал Бандити, без да може да обясни защо.
Когато открили– Великият Бандити в полето на сутринта, изглеждало, сякаш е паднал пиян и е ударил главата си в камък. Момчето избягало надалеч. Може би все още бяга.
Всички знаели какво се е случило, но никой не казал и дума. Истинският Бандити бил лош човек, който мятал плаща си върху целия панаир и го превръщал в жестоко и страшно място за всички вътре. Изнасилвал, крадял, мамел, а собственикът не можел да направи нищо, защото Бандити знаел някаква негова тайна. Какво обаче, така и няма да се разбере.
От негласна благодарност сър Уолтър Трот, дребен мъж с огромни уши, който твърдял, че е роден в лагер на дървари в Орегон, че всичките му братя са високи и силни и могат да повалят дървета само с един удар на брадвата, предложил на Ръсел да стане новият Бандити. Оригиналният Бандити все пак научил Ръсел на много фокуси, повечето от които му се искаше да не беше научавал.
Ръсел Залер имаше каменно сърце, а съвестта му почти не проговаряше, но след онази вечер никога не бе наранявал физически живо същество. Сега беше само един измамник, старец, който си мечтае за меко легло, докато краде от хората, които имат достатъчно, за да си го позволят.
Разбира се, не беше най-добрият човек на света. Ала както ще ви каже всеки член на трупата на сър Уолтър Трот, не беше и най-лошият.
Своенравната рецепционистка на Сидни не се появи на работа в салона на следващата сутрин. Сидни й позвъни няколко пъти, но тя не вдигна.