Марая порасна и Клеър се надяваше, че дарбата й може да се прояви чак в пубертета, когато дремещото излиза на повърхността, както възвира тенджера със супа – всички съставки си стоят на дъното, докато не се разлудуват достатъчно, за да се издигнат на повърхността. Вече не беше толкова сигурна.
– Престани, държиш се нелепо – сряза я Сидни. -Майка ни изобщо не е искала да има деца. Защо й е да краде бебе?
– Винаги се опитваше да направи нещо голямо, опасно, драстично – възрази Клеър.
– Защото е отхапала от ябълката ли? – попита Бей, видимо наслаждавайки се на разговора с пълна с печеното уста, без да откъсва очи от двете сестри.
– Да – отговори Клеър едновременно със Сидни, която каза:
– Не.
– Чакайте – да или не? – попита момичето.
– Не знаем дали видението за това как ще умре я е направило каквато беше – каза Сидни на дъщеря си. - Никога няма да разберем. Мисля, че би било интересно да поговорим с този мъж, просто да го поразпитаме за мама. Дори не знаем кое е било нейното вълшебно умение. Казваш, че ще дойде утре, така ли? Може ли да се срещна с него?
– Не! – отсече Клеър. – Никой няма да говори с него.
– Къде е снимката, която ти е дал? Искам да я видя.
Сидни посегна към сестра си, подканяйки я с жест да я получи. Клеър бръкна в джоба на престилката си и й подаде снимката. Сидни я грабна и я разгледа най-подробно.
– О, виж каква е млада – възкликна и подаде снимката на останалите, както се прави с бебешките снимки.
– Иванел, мама или баба Мери да са ти споменавали, че не съм нейна родна дъщеря? – попита Клеър.
– За пръв път чувам – отговори Иванел и подаде снимката на Фред, който се усмихна и я подаде на Бей, а тя тайничко я пъхна в джоба си. – Тя те обичаше, Клеър. Ти си беше нейна.
– Не ми изглеждаш изненадана – каза Клеър. – Според теб вярно ли е?
Старицата сви рамене.
– Може и да е вярно. Но няма значение. Разбира се, че си Уейвърли. Носиш го в кръвта си, откъдето и да произхождаш. Все го повтарям на Фред. Той има моята дарба да предвижда. Открай време си я носи. Просто още не го е осъзнал. Толкова е обсебен от мисълта за смъртта ми, че не забелязва онова, което му е под носа.
Фред я изгледа печално. Хапна от печеното, остави чинията и бръкна в джоба си.
– Което ми напомня, Сидни, че докато подреждах някои неща на Иванел, попаднах на това. Може да ти потрябва. – Подаде й нощна лампа, не по-голяма от малко фенерче. – Когато я включиш нощем, по тавана се появяват звезди.
Сидни се усмихна, за да му угоди.
– Благодаря ти, Фред. Ако ми потрябват звезди на тавана, подсигурени са.
– Нали ви казах? – гордо щракна с протезите си Иванел. – Същият е като мен.
– Прекратявам бизнеса с бонбоните – оповести Клеър по-театрално, отколкото възнамеряваше, но положението излизаше от контрол.
– Ами, радвам се. Липсваха ми нашите неделни вечери. Помните ли ги? – попита сестра й. – Седяхме си с часове.
– Много обичах неделните вечери – заяви Бей.
– Като заговорихме за храна, печеното е много вкусно – отбеляза Сидни.
– Ще ти изпратя рецептата по имейл – обеща Фред.
– Картофени шницели, шунка на кубчета, заквасена сметана и сирене чедар. Тайната е в гъстия пилешки бульон. Майка ми казваше, че във всяко хубаво южняшко печено има пилешки бульон.
Клеър шумно стовари чинията си върху масичката и се изправи.
– Случайно да пропуснахте факта, че прехраната ми е заложена на карта, че самоличността ми е под въпрос?
Сидни завъртя очи.
– Самоличността ти не е под въпрос. Твоето си е твое. Никой не може да ти го отнеме. Можеш само да го отстъпиш. Ще го отстъпиш ли на някакъв непознат? – Тя се наведе и хвана ръцете на Клеър в своите. – Чуй ме, Клеър. Мамят те. Знам как ти изглежда. Защо според теб този човек разпитва из града за теб и семейството? Прочел е статия за теб, спомнил си е името и града и си е спомнил за снимката на мама, която би могъл да използва. Споменал е за финансите ти. Значи е проучил всичко. Научил е каквото е успял за теб, търсел е слабите ти места. Но не е разполагал с нищо, преди да му повярваш. Ето тогава си му отстъпила вълшебната си сила, просто ей-така.
– Не, започна да се случва преди това. Престанах да използвам за бонбоните цветни есенции от градината, а никой не забеляза. – Всички, освен Бей, която знаеше от самото начало, изглежда, леко се изненадаха, но не както очакваше Клеър. – Не го разбирам, не разбирам как хората твърдят, че се влияят от това, което правя, след като съставките дори не са от градината.