– И какво е то?
– Бей не може да живее в твоя свят, обаче ти можеш да живееш в нейния. Ако решиш какво искаш, заповядай на нашето парти по случай първата слана следобед в градината на Уейвърли. Ние сме особено семейство, но сме сплотени. Добре дошъл си сред нас. – Потупа го тя по рамото. – Сега влизай, че ще измръзнеш.
Той гледаше как Сидни се връща към миникупъра си. Преди да влезе, той се провикна:
– Сидни! Какво те накара да дойдеш тук?
– Вече не мога да й помагам много. Отдавна отмина времето на лейкопласта и приказките преди лягане. Това обаче мога да оправя с едно простичко „добре дошъл“.
Качи се в колата си и потегли, а Джош се запита наистина ли е толкова просто.Да си избереш как да живееш?
Може би не е нужно някой да те въвежда в бъдещето. Може би трябва сам да си избереш пътя.
Може би любовта не те спохожда, а ти се втурваш в нея.
Може би, просто може би, всичко е въпрос на избор.
Хенри пристигна в къщата на Уейвърли по-късно през деня и двамата с Тейлър наредиха голямата маса и различните столове в градината, достатъчно далеч от дървото, за да не ги събори.
Иванел и Фред дойдоха късно следобед и всички заедно изнесоха храната навън. Разбира се, имаше много хляб със смокини и пипер. Но сложиха и лазаня с тиквички, и карамелизирани бонбони с тиквено семе, супа от печени червени чушки и пикантни картофени кекечета с карамел. Бяха приготвени царевични мъфини и топки от пуканки и кафява захар, както и десетина кекечета, всяко с различна глазура, защото какво е първата слана без бяла глазура? Имаше крушова бира и лимонада с карамфил и джинджифил в тъмни бутилки във фризера. Храниха се до късно следобед, а храната като че ли се увеличаваше. Кифличките, сирене със сладко от червени боровинки и орехи се появиха точно когато си мислеха, че са опитали от всичко.
Смееха се и разговаряха, защото за тях беше облекчение да бъдат в настроение и да имат сили най-сетне да бъбрят за дреболии.
Когато започна да се смрачава, децата, тръгнали да обикалят къщите, заобикаляха дома на Уейвърли, защото кой знае какви бонбони щеше да им даде Клеър?
Нещо, което да ги направи твърде откровени, или нещо, поето да ги накара да слушат майките си? Не, благодаря мислеха си. Купешките десертчета бяха за предпочитане.
Когато се стъмни, изнесоха фенери и халогенни печки и ги сложиха из градината. На масата запалиха свещи, а ябълковото дърво през цялото време се клатеше и продължаваше да сипе цветове. Докоснеха ли пламъка на свещта, те просъскваха и ставаха на пепел, а подире им оставаше толкова прелестен и сладостен аромат, че ухаеше едновременно на вчера и на утре.
Клеър си помисли какво гребане я чака през следващите няколко седмици – всеки ден трябваше да мъкне огромни чували с ябълкови цветчета до тротоара, откъдето винаги ги вземаха жени, които си въобразяваха, че ако се къпят с тях, кожата им ще засияе; и мъже, които си мислеха, че ако натъпчат дюшеците си с цветенца, ще сънуват пари, добри синове и красиви съпруги – все неща, които мъжете би трябвало да искат, обаче всъщност просто сънуваха майките си; и деца, които ще си строят с цветчетата големи бели крепости в задните дворове, убедени, че могат да живеят в тях вечно и да не растат. Тя очакваше работата с нетърпение. Липсваше й всичко това.
Накрая на всички им омръзна да изтупват цветчета от косата и дрехите си и просто седяха и ги оставяха да се трупат, от което на дървото му стана страшно приятно. След известно време изглеждаха като замръзнали във времето, също като участници в прокълнато приказно пиршество, които чакат да пристигне принцът и да ги събуди.
Тейлър и Хенри се изправиха, взеха си по една бира и се отделиха отстрани по мъжки. Отърсиха цветчетата от дрехите си като търпеливи родители или нежни любовници, които дълго са стояли неподвижно и са позволили да бъдат нагиздени. Иванел постоянно проверяваше кислородната си бутилка. С поглед даде на Фред знак, че е време да си тръгват. Сидни току поглеждаше към портата на градината с все по-разочарован вид, докато накрая Бей попита:
– Кого чакаш?
Майка й я прегърна през рамо и каза:
– Мислех, че ще дойде принцът в бляскави доспехи, но съм сбъркала.
И така, празненството по случай първата слана беше към края си. И Клеър разбра, че всичко ще бъде наред.
Пламъчетата на свещите примигваха, докато жените Уейвърли разговаряха на масата. Мъжете гледаха от другия край на градината – гледаха по онзи начин, за който Бей им завиждаше, като че ли са редки птици.
Някъде на улицата се смееха деца, а гласчетата им достигаха като дим.