Из тъмните планински гори се надпяваха други песнопойци. „Стъклоокият“ ямайски кос31 огласяше околността със своите увличащи кръшни мелодии. На пресекулки се обаждаше дивият, жален глас на пустинника32, чиито провлечени тържествени ноти като плавният ритъм на църковен псалм бяха в хармония със самотата, която този чудноват певец дири.
Но над всички вземаха връх мощните тонове на славея на Новия свят — прочутия присмехулник33, с когото не можеше да се мери никое друго птиче освен редкият ямайски дрозд34, който, благоволеше ли да отпусне гърло, караше да занемее дори и присмехулника, превърнал се тутакси в слушател.
Към птичите песни се присъединяваше бръмченето на пчелите, нескончаемото цвъртене на скакалците, гущерите и щурците, металическото квакане на дървесните жаби35, шепотът на ветреца из копиевидните листа на високите бамбуци и въздишките на водопада сред далечните хълмове. Цялата тази гама дава известна представа за богатството от звуци, което галеше слуха на г. Монтагю Смиджи, докато изкачваше заедно със своята чаровна спътница планинския склон.
По веселост и пъргавина франтът съперничеше на жизнерадостта на птичките и бодростта на пчелите. Душата му ликуваше. Свежест лъхаше от дрехите му. Томс го бе облякъл в един от любимите му костюми, а надеждата бе повдигнала самочувствието му.
Напоследък увереността му бе нараснала бързо, защото той смяташе — или си въобразяваше, — че Кейт е станала по-нежна към него. Той бе забелязал у младата креолка една сериозност в държането, която тя нямаше, когато се запознаха в началото. Тя се бе поддала на странна откъснатост, която се увеличаваше от ден на ден и която контето си обясняваше само чрез предположението, че девойката е влюбена. А в кого можеше да бъде тя влюбена, ако не в него?
Така той си обясни променения вид на Кейт Воуан и така неговата суета разтълкува причината. Нищо чудно следователно, че той реши най-после да направи предложение за брак с надежда, че то ще бъде прието.
Младата креолка наистина имаше измъчен вид. Веселостта й почти се загуби, понякога тя беше разсеяна и често въздишаше.
Чувствителното сърце на Смиджи не можеше да позволи подобно състояние на нещата да продължава. Налагаше се да се сложи край. Въздишките на Кейт Воуан трябваше да престанат — необходимо бе да се възстанови душевното й равновесие!
Една-единствена думичка щеше да извърши чудото. Тази думичка предстоеше да бъде казана, и то в същия този ден. Такова беше решението на Смиджи.
Окрилян от розовите си мисли, той изкачваше стръмнината и бърбореше безгрижно. До него вървеше спътницата му, унесена в мълчание.
Когато достигнаха до основата на урвата, през която пътеката се виеше за върха, франтът прояви храбростта си. Той пристъпи безстрашно и заизкачва чукара. Лондончанинът би подал ръка на прекрасната си дама, но при изкачването бяха заети и двете му ръце и той бе принуден да продължи да се катери по този негалантен начин.
Кейт, от своя страна, бе свикнала с пътеката и при нужда можеше да помогне на кавалера си, та не изпита затруднение да го следва. За късо време те се добраха до върха на скалата и застанаха под палмовата сянка.
Скелетът, нявга прикован с вериги към дървото, отдавна не беше там, за да ги изплаши. Той бе тайнствено изчезнал заедно с няколко черепа, които неизвестен и дързък предизвикател от околността бе занесъл горе, за да си устрои зловеща шега. Освен самотната палма на канарата не се виждаше никакво живо същество. Нямаше ничии очи, за да гледат, ничии уши, за да подслушват „предложението за брак“ с изключение на ушите, за които то бе предназначено.
Господин Смиджи погледна часовника си. Бяха пристигнали точно навреме. След пет минути затъмнението започваше и кръговете на двете велики небесни тела щяха да се допрат.
Но не този миг франтът бе избрал за своето важно слово, нито момента на най-дълбокия мрак, а точно часа, когато слънцето щеше да изплува отново и със своя възроден блясък да символизира чувствата на влюбения.
Смиджи бе подготвил някои красиви изрази, които се гласеше да каже като въведение към предложението: как собственото му сърце може да се сравнява със слънцето, в началото пламнало от страстта, сетне затъмнено от дълбоко отчаяние и грейнало още по-ярко при надеждата, че му предстои Кейт да го направи най-щастливия измежду „смъъртните“.