Тук се намираха гигантската цедрела и родствената и гуазума37 с брястовидни листа, планинската маягуа38, балсамовото дърво39 и известният в цял свят махагон.
Тук-там копиевидните стебла на бамбуците се издигаха над върховете на двусемеделните или образуваха ивица около скалите, в която се примесваха цекропии40 със своите чудни щитовидни листа и високи циатеи, чиито нежни лентоподобни листа премрежваха синия фон на небето.
В богатата почва на долината бе избуяла разкошната благородна зелева палма — принцесата на ямайския лес, а редом с нея — дирещ възхищение пред внушителната величина на снагата си — се извисяваше патриархът на западноиндийсюите великани — исполинската Ceiba — памуковото дърво, и беловласият испански лишей, който висеше по неговите гигантски клони, образуваше подходяща брада за уважавания старейшина.
Всяко дърво си имаше своите паразити — не един-единствен вид, а стотици с най-причудливи форми; едни се бяха обвили около стеблата и клоните като огромни змии или въжа, други се бяха разположили по клоните и чаталите, трети се биха спуснали от най-горните гранки като ви миели от въоръжението на ветроход. Много от гирляндите, свързващи дърветата едно с друго, бяха окичени с гроздове великолепни цветове и придаваха на гордата вид на необятна беседка.
Недалече от стената на пропастта и близо до мястото, където водопадът се изливаше от скалите, се издигаше един великан, който заслужава да бъде тук специално поменат. Той беше едно памуково дърво е колосални размери. Неговият дънер, с издадени високо над земята корени имаше повече от петдесет фута диаметър. Високото му стебло достигаше почти до ръба на бездната, а клоните се стелеха на една плоскост, на която можеха да се настанят удобно петстотин души; испанският лишей, който висеше по клоните му, бе по-изобилен от редките му листа и бе в състояние да предложи на стануващите сянка срещу слънчевия пек, закривайки напълно гледката над главите им.
Но не заради тези особености исполинът се различаваше от другите дървета от неговия вид, които често се срещаха из горите на ямайските планини. Онова, което го отделяше от обкръжаващите го съседи, бе, че между две от ребрата, които се издаваха навън от дънера му, се виждаше нещо, което издаваше присъствието на човек.
Това беше колиба, построена по най-прост начин: за странични стени й служеха подобните на контрафорси корени, които вече описахме, а отпред тя бе заградена с бамбукови пръти. В средата на плета бе оставен тесен отвор, който при нужда можеше да се затваря е врата от цепен бамбук, закачена на гривни от ракита.
Покривът почваше от дънера и следваше наклона на ребрата на коренището, спускайки се до около шест фута над земята. Той бе направен съвсем непридирчиво и се състоеше от няколко поставени напреко пръта, над които бяха натрупани перести листа от зелева палма.
Отвътре колибата представляваше триъгълник със значителни размери, понеже разклоняващите се корени, които съставляваха страничните й стени, достигаха пълни дванайсет фута дължина. Без съмнение тя бе достатъчна за нуждите на оня, който я обитаваше, и тесният нар от бамбукова тръстика, предназначен за легло, сочеше, че само един човек нощува в нея.
Че този човек е мъж, можеше да се заключи от присъствието на някои мъжки принадлежности, пръснати по бамбуковия одър, върху който се намираше също една рогозка и едно вехто, протрито одеяло — очевидно единствените спални принадлежности в колибата.
Мебелите бяха толкова оскъдни, колкото и прости.
Поменатият вече тръстиков нар служеше изглежда едновременно за маса и за стол. С изключение на едно старо калайдисано котле и няколко кратунени паници и талерки не се забелязваше нищо друго, което би могло да се нарече „кухненски съд“.
Тук изобилствуваха обаче предмети от друго естество, чието предназначение не бе лесно да се отгатне. По стените висяха странни предмети: едни със смешно своеобразен, други със страшен вид. Между последните можеше да се забележат кожи от гнуснавите двуезичен гущер и сляпа змия41, черепи и бивни на глиган, сушени образци от грозния гущер геко, огромни прилепи с човекоподобни лица и разни всяващи ужас чудовища.
По таванските пръти бяха закачени торбички, съдържащи неща с още по-тайнствено предназначение: топчета от белезникава шина, нокти от голяма ушата сова, човки и перушина от папагали, зъби от котки, алигатори и местните агути, парцалчета, късчета строшено стъкло и куп дреболии и джунджурии, които съставляваха една толкова пъстра, колкото и странна смесица.