Нима нямаше никакъв изход от това затруднение? Нямаше ли средства, е чиято помощ младата креолка би могла да запази бащинията си?
На горния въпрос вече отговорихме: такива средства имаше.
Лофтъс Воуан пи знаеше и се готвеше да ги използува. Той всеки ден се канеше да тръгне за Спаниш Таун, за да се сдобие е нарочно постановление, и всеки ден отлагаше пътуването си.
Евреинът се плашеше най-вече от изпълнението на това Воуаново намерение и за да го осуети, той се озова в храма на Оуби.
Считаме за ненужно да обясняваме причините на Джесуръновите опасения.
Ако плантаторът не сполучеше да осъществи намеренията си, племенникът му ставаше наследник на Гостоприемната планина, а Хърбъртовото сърце бе оплетено от Джудит.
Така поне си въобразяваше еврейката. Със същата увереност живееше и нейният баща.
Любовното заклинание на дъщерята бе първата стъпка към огромното наследство, а втората щеше да бъде смъртното заклинание, което готвеха Чакра и съучастникът му.
Глава LXIX
СМЪРТНОТО ЗАКЛИНАНИЕ
През нощта, след посещението на Джесурън в храма на Оуби, почти по същата доба Чакра бе Зает с важно занимание, което бе погълнало всецяло вниманието му.
На земята, по средата на колибата, гореше огън в първобитно огнище, направено от четири големи камъка, които ограждаха малък квадрат.
Горивото, с което се поддържаше огънят, димеше силно и в същото време издаваше ярък буен пламък. То не беше дърво, а представляваше буци, приличащи много на торф или на въглища.
Един чужденец за острова би изпитал затруднение, ако речеше да обясни произхода на горивото, но всеки островитянин би казал още при пръв поглед, че тези тъмноцветни късове, които изглеждаха отскоро подпалени, са откъртени гнезда на ямайски термити, каквито — понякога едри колкото свинска глава — се срещат прилепени към стеблата на дърветата в тропическия лес.
Тъй като пушекът, който отделя това гориво, дразни слабо очите, а същевременно разгонва комарите, този бич на южните климати, навярно коромантиецът го бе предпочел пред дървото. Така или иначе, то изпълняваше добре предназначението си.
Върху камъните на огнището бе сложено малко желязно гърне без дръжка. Магьосникът наглеждаше врящото му съдържание с напрегнато внимание. От време на време той требваше от него с дървена лъжица и го изследваше старателно на светлината на кандилото. Всичко говореше, че отварата, която Чакра приготовлява, е от химическо, а не от готварско естество. Когато се навеждаше над огъня, негърът приличаше на мъжко превъплъщение на богинята на магията Хеката, бъркаща своя казан със смола. Съсредоточеното и тайнствено изражение на жреца на Оуби, котешките му движения и злокобните погледи издаваха пъклени кроежи.
Това впечатление се засилваше, щом се зърнеха предметите, които магьосникът имаше под ръка и част от които вече бе сложил в гърнето. На земята бе поставено кошче с разновидни билки, измежду които ботаникът би могъл да разпознае клонестата калалула, каладиума и множество треви и корени, известни със своето отровно действие. Виждаше се и змийската лоза с нейното извито криво стебло и ситни златни венчета — една от най-силните растителни отрови.
Редом до нея бе и нейната противоотрова: любопитните орехи на „нандиробата“45, защото магьосникът можеше да лекува и да убива, според както му го наложеше интересът.
Явно беше, че жрецът на Оуби не готви вечеря, щом вади продукти от подобен склад. В гърнето вреше отрова, не чорба.
Отварата, която магьосникът надзираваше, съдържаше разни билки, но най-вече змийска лоза. Такова бе смъртното заклинание на Оуби.
За кого коромантиецът приготовляваше адското биле?
Недомлъвките, които Чакра произнасяше, когато се навеждаше над гърнето, издаваха името на жертвата:
— Можеш да си як, кусус Ван! Така! Ама сила на магия тебе скоро ще разтриса. Магия! Ха-ха! За глупаци! Моя магия — змийска лоза, клонеста калалула, алигаторска ябълка! Те по-силни и от Оуби. Те биле, кое прави тяло на мой враг да трепери, крака да заплита. Ей това, чадо мое!
Негърът потопи още веднъж лъжицата в гърнето, отгреба част от врящата течност и се взря, за да я изследва.
— Готово! Съвсем съща боя! Съвсем съща гъстота! Сега да наливам биле в шише!
При тези думи магьосникът свали гърнето от огъня и сипа съдържанието му най-напред в една кратуна. След като отварата поизстина, той я преля в ромовата бутилка, отдавна опразнена от първоначалното й питие.