— Demonios!49 — промълви Кюбина, когато странниците се отдалечиха. — Май че тоя лешояд и неговата хубавица кроят нещо долно. Изглежда, че заговорничат срещу кустоса. Crambo! Чудя се какво подготвят срещу него. Какво засяга стария евреин отиването му в Спаниш Таун? Трябва да ги проследя и да се опитам да го узная. Навярно подготвят планове, които не вещаят нищо добро за г. Воуан. Накъде са се запътили посред нощ? Не отиват към Еврейския чифлик, а идват от него!
Маронът си постави поредицата въпроси мислено и обръщайки се към любимата си с движение, с което я подкани да си тръгва, каза:
— Налага се да се разделим, Йола, и то начаса, сърце. Иначе ще загубя дирите им. Довиждане, довиждане!
С кратка целувка и също така бърза прегръдка влюбените се разделиха, Йола хвана познатата пътека, която водеше за Гостоприемната планина, а момъкът се плъзна по следите на чифликчията и спътницата му.
Глава LXXIII
ПО СЛЕДИТЕ НА НОЩНИТЕ ПЪТНИЦИ
На Кюбина бяха достатъчни само няколко мига, за да открие дирята на отминалата двойка.
От мястото, където пътниците бяха напуснали полянката, почваше пътечка, водеща нагоре по склона към Дяволската канара. По нея минаваше добитъкът и тя рядко се използуваше от двукраки същества. Тя бе единственият път в тази посока. Освен това маронът прецени, че нито евреинът, нито спътницата му ще свият наслуки из гъстака, затова заключи, че те са уловили именно пътечката.
Момъкът тръгна по нея бързо и безшумно и скоро забеляза пред себе си мъжа и жената.
Лесът, през който вървяха, бе девствен и сянката на гигантските дървета улесняваше задачата на преследвача, без да има опасност, че ще го видят. Същевременно той бе в състояние да не ги изтървава от очи и вървеше толкова близо подир тях, че чуваше гласовете им.
В момента евреинът бе премного зает с мислите си, за да се сети да се пази от преследвачи, а мулатката изобщо нехаеше дали някой ги дебне или не. Ако все пак знаеше или само подозираше, че по стъпките им върви не друг, а маронът Кюбина, не ще и дума, тя щеше да бъде по-бдителна.
— Изглежда, че отиват към Дяволската канара — каза си капитанът на мароните, когато пътниците пред него почнаха да изкачват стръмнината. — Crambo! Много чудно! Какво смятат да правят там в тая късна доба? Или по никаква доба, бих казал. И кой е този „той“, който я праща да вика Джесурън? Занесла му кошница с храна? От това трябва да се заключи, че е някой беглец. Да оставиш леглото си посред нощ и да извървиш три мили през гората! Затова разправят, че чифликчията не спи много. И на него като на совата любим час е среднощният. Двамата кроят нещо на кустоса, защото това момиче е същински демон. По друго време никак не бих се тревожил за него. И той не е цвете за мирисане! Но точно сега ще ми помогне да спася Йолиния брат. Виж, за дъщерята бих отишъл и на края на света, само заради онова, което ми каза Йола. Кой знае, може пък сега аз да й услужа. Valga me Dios!50 Това пък какво е! Спряха!
Евреинът и мулатката, които се намираха на около сто ярда пред марона, спряха внезапно и почнаха да оглеждат пътеката.
Кюбина, прикрит в сянката на храстите, също се закова на място, за да ги изчака да продължат.
Пътниците не се бавиха и отново се разбързаха, ала в друго направление.
— Охо — почуди се преследвачът, — не към Дяволската канара, а към Дупката на призраците! Сега си спомням: тук пътеката се разклонява. Те хванаха пътеката, която отива за Дупката на призраците. Пак нищо не разбирам от държанието им. Caray! Че натам е Дупката на призраците. Нали моите момчета разправят, че напоследък чули оттам да излизат тайнствени звуци. А Куокоу е готов да се закълне, че е видял призрака на стария магьосник Чакра, застанал на ръба на скалите. Там отиват тия приятели! Това е така сигурно, както, че се наричам Кюбина!
С тези догадки маронът излезе от сянката, където се бе скрил, и тръгна по новата пътека.
На някакви си петстотин ярда от мястото на спирането предположенията на момъка се потвърдиха.
Пътниците, по чиито следи вървеше той, достигнаха до края на пропастта, която се спускаше към дупката на призраците, и там спряха.
Кюбина също спря и се притаи в черната сянка на храстите, както преди.
Едва залегна и до ушите му достигна остро изсвирване — не с уста, а с някакъв инструмент: свирка от тръстика или обикновена пищялка. Явно сигнал, даден от Джесурън или Синтия. Кюбина не можеше да определи кой от двамата свирна.