Щом дойде до заключението, че е най-умно да прекара няколкото часа от нощта, които му оставаха, под памуковото дърво, Кюбина не се бави повече при Дупката на призраците. Той тръгна по пътеката, която се спускаше по склона, за да се върне към полянката, където Хърбърт Воуан му бе определил среща. Маронът се движеше бавно и предпазливо по планинския път. Нямаше нужда да бърза. Щяха да минат няколко часа, преди младият англичанин да се яви на моравата. Никаква причина не заставяше момъкът да ускорява крачката, за да стигне до поляната, освен ако не смяташе да отиде по-рано, за да има повече време за дрямка под дървото.
За спане обаче той нямаше ни най-малка охота. Подслушаните необикновени разкрития предизвикаха в ума му безредни мисли, които му отнемаха желанието да спи.
Кюбина напредваше предпазливо и по други съображения. Джесурън, за да се върне в чифлика, бе минал по същата пътека. Ако той се влачеше бавно, младежът щеше да го настигне, защото евреинът бе тръгнал само няколко минути преди него. А на марона никак не му се искаше да вижда тази нощ чифликчията още веднъж или във всеки случай да бъде забелязан от него. За да избегне всякаква среща, момъкът се спираше от време на време и оглеждаше пътя пред себе си.
Той стигна до полянката, без да зърне ни евреин, ни християнин, ни жива душа. Търговецът на роби бе отминал доста време преди него. Кюбина разбра това от наблюденията си, когато излезе на открито. Един присмехулник, кацнал на някакво ниско дърво точно на пътя, пееше с пълно гърло. Маронът бе слушал песента му дълго преди да изскочи на поляната. Ако някой беше минал наскоро, птичката щеше да напусне клонката, както и направи, щом младежът приближи.
Когато Кюбина се озова на мястото на срещата, първата му грижа бе да стъкне огън. Немислимо бе да ляга с мокра риза; дрехите му бяха напоени с вода. Иначе опън не му бе притрябвал: нито имаше какво да готви на него, нито беше гладен, понеже бе вечерял вече.
Сръчният планинец бързо запали огън и се изправи до него, като от време на време се обръщаше, за да суши облеклото си, от което се стичаше вода.
Скоро от ловеца почна да излиза пара като от прясно угасена вар. За да убие времето, маронът реши да прибави към водните изпарения и тютюневия дим, понеже лулата и кесийката с тютюн му даваха възможност да си позволи подобно удоволствие.
Никотинът навярно възбуди способността на момъка да разсъждава и преди да бе смукнал десетина пъти от лулата, внезапно неспокойно движение показа, че ново хрумване го осени. Същевременно маронът зашептя:
— Crambo! Да допуснем, че младият г. Воуан пристигне час подир изгрев! И до Гостоприемната планина имаме цял час! Por Dios, ще бъде много късно! Кой знае по кое време кустосът ще реши да тръгне — добави той след кратка пауза. — Не се сетих. Колко глупаво от моя страна, че не запитах Йола. Crambo! — възкликна той отново, след нов промеждутък, изпълнен с размисъл. — Не бива да оставям нещата на случайността, когато един човешки живот е застрашен. Какво ли са скроили тия лешояди? Не успях да подслушам всичките им приказки. Ако г. Воуан беше вече тук, бихме могли да отидем незабавно в Гостоприемната планина. Каквато и разправия да е имал с чичо си, той не би допуснал да бъде убит кустосът. По тоя въпрос не се безпокоя. Пък и намесата на момъка тъкмо сега ще спомогне, надявам се, да се сдобрят. Бих желал да се помирят за доброто на двамата и най-вече заради госпожица Воуан, сега след като Йола ми разправи как стоят нещата. Santa Virgen51! Старият евреин ще се пукне от яд! Пада му се! Ще му подпаля чергата скоро. Младият англичанин трябва да узнае всичко. Ще му разкажа, каквото трябва, и ако въпреки това се съгласи да стане зет на Джейкъб Джесурън, заслужава да се нарече подлец… Не, невъзможно! Не бих повярвал това, докато не ми го каже сам той и тогава… Por Dios! — прекъсна се внезапно Кюбина и даде друг обрат на мислите си. — Не бива да стоя тук да го чакам да дойде. Два часа след изгрев слънце и кустосът може да не бъде между живите. Ще се спусна веднага до Еврейския чифлик и ще се завъртя, докато зърна младия Воуан. Той ще тръгне призори и така ще спестим най-малко час. Само да успея да му кажа дума, и ще можем да тръгнем направо за Гостоприемната планина.
Без да изчака дрехите си да изсъхнат, маронът реши да изпълни хрумването си. Той напусна полянката и тръгна по обраслата пътека, която водеше за Щастливата долина.
Глава LXXVIII
ТЪМНА СДЕЛКА
След като прекъсна рязко бурния разговор с дъщеря си, Джесурън се запъти към собствената си спалня, която като останалите стаи бе откъм верандата.