— Хе-хе! — прекъсна го другият. — Мълчи, Андрес. Старият ganadero55 ще излезе от кожата си. Vamos, идвам сеньор дон Хакоб.
— Хайде де, побързайте — подкани чифликчията. — Имам важна работа за двама ви.
В това време вратата се отвори и оня, който отговори на името Мануел, се показа на входа.
Без да чака покана, господарят влезе вътре.
— Нужно ли е да запалим свещ, сеньор? — запита испанецът.
— Не, не — отвърна евреинът бързо и отсечено, сякаш искаше да предотврати запалването на свещта. — Ишкам само да поговоря ж ваш. Може и на тъмно.
Именно мрак, непрогледен и дълбок, беше най-подходящ за разговора, който последва. Неговият предмет бе убийство: убийството на Лофтъс Воуан.
Планът, който се предлагаше на двамата испанци — прекрасни оръдия за подобна цел — бе да се направи засада на кустоса из пътя: в някоя горска теснина или другаде, не беше важно, но преди да се е добрал до Спаниш Таун.
„Петдесет фунта в брой, шищи ощровни пари“ — бе възнаграждението, което се предложи и прие.
Джесурън даде наставления на двойката наемни убийци и им съобщи подробности върху изпълнението. Той бе научил от Синтия, че плантаторът възнамеряваше да тръгне по южния път, който водеше за Савана-ла-Мер. Той обикаляше повече, но чифликчията се досещаше защо г. Воуан е избрал точно този път. Савана бе седалище на Корнуолския окръжен съд и кустосът щеше да се отбие в него, за да повдигне въпроса за търговеца на роби, принц Сингюз и двете дузини мандингоанци.
Не бе нужно да се посвещават двамата ловци на хора в тези тайни. За тях бяха достатъчни подробните указания във връзка с изпълнението на убийството.
Не след повече от двайсет минути чифликчията напусна къщичката и тръгна с грейнало лице и бодра крачка към мрачното си жилище.
Глава LXXIX
ДЕБНЕНЕ НА СПЯЩИЯ
Когато наближи оградата на чифлика, Кюбина почна да се движи по-предпазливо. Той знаеше, че кучетата и нощните пазачи вардят да не бягат не само говедата и другите четирикраки, а и черните двуноги, които пълнеха складовете за роби.
Напоследък държането на марона спрямо търговеца на роби бе крайно враждебно. С отказа си да му предаде беглеца той му обяви открита война, а предприетите заедно с кустоса постъпки, които, както той подслуша, не бяха останали скрити за евреина, го правеха още по-ненавистен за Джесурън.
Особените обстоятелства налагаха на момъка предпазливост при промъкването му към стоборите, иначе, ако го зърнеха да се върти около постройките, хората на чифликчията щяха положително да го уловят — стига да успееха — и да го отведат пред мировия съдия Джейкъб Джесурън, от когото той можеше да очаква твърде малко „справедливо правосъдие“.
Имайки предвид заплашващата го опасност, Кюбина прилази към жилището на търговеца на роби така потайно, сякаш бе крадец, който се готви за грабеж.
Младежът се добра до гърба на къщата или по-скоро до противоположната на оборите и магазията за роби страна.
Той я заобиколи малко, защото предполагаше, че е по-вероятно другите страни да са охранявани от пазачите на добитъка и робите.
Тръстиковите полета, възвърнали си полудивата горска растителност, позволяваха да се върви лесно под прикритие. Гъстак от кампешови и кратунови дървета и хлебни орехи покриваше околността. Близо до къщните стени занемарената Някогашна градина още изобилствуваше с разточително избуяли овошки, като гуаяви, мангови, пъпешови и авокадови дървета, Портокали, лимони, анони и блигии. Тук-там над най-високите върхове на овощните дървета издигаше кичеста корона по някоя кокосова палма, чиито дълги перести листа се полюляваха нежно от тихия нощен зефир.
Когато се озова на около сто ярда от господарския дом, Кюбина реши да не отива по-нататък. Смяташе да си потърси някое прикрито място, откъдето да обхване верандата или колкото може по-голяма част от нея. Там той щеше да престои, докато се съмне.
Той предполагаше, че щом се развидели, Хърбърт Воуан ще се покаже, което бе твърде вероятно с оглед на уговорената среща.
Джесуръновото протеже щеше да се яви на верандата, излизайки от стаята си. Той Не можеше да не стори това, защото маронът Знаеше, че за всички стаи се влиза откъм галерията.
Щом го види, Кюбина щеше да му направи някакъв знак с движения Или щеше да го извика по име, за да влезе във връзка с него й да ускори изпълнението на своя проект.
Една малка издигнатина, образувана от развалините на срутена стена, се оказа подходящ наблюдателен пост. Момъкът се качи на нея и почна да оглежда верандата. Той наблюдаваше дългия трем от край до край на двете страни на жилището.