Куокоу пръв припна да види какво е. Той улови една пламтяща главня и без да обръща внимание на изгарящата топлина, която се излъчваше, се спусна към свода.
Хърбърт и Кюбина последваха великана. Когато тримата се озоваха под свода, лейтенантът размаха факела, за да освети мястото.
Очите и на тримата се насочиха задружно към един предмет, който по всяко друго време би ги накарал да се залеят от смях.
В ъгъла на свода бе поставена една каца или голям чебър, покрита отгоре с тежък капак. Близо до горния край бе изрязана широка квадратна дупка, през която можеше да се бръкне с едноквартово76 ведро, без да става нужда да се повдига капакът. Вътре и точно срещу отвора се подаваше човешко лице с гъсти бакембарди и мустаци един образ, в който, макар и изпоцапан с някаква течност, наподобяваща меласа или смола, тройката мъже тутакси позна аристократичния Смиджи.
— Господар Миджи! — извика Куоши, който се бе присъединил към тройката. — Аз видях него…
— Фаакт, прияятели! Това съм ааз — обади се смешният лик от кацата, щом видя стария си спасител Куокоу. — Ааз се скрих тук от тиия ужаасни бандиити. Бъдете така любеезни да вдигнете капаака, за да моога да изляза от тоова деликатно положеение. Страх ме беше да се не удаавя. Боога ми, тоова май е мелааса!
Куокоу, мъчейки се да задържи смеха си, вдигна начаса капака и извади страдалеца от сладкото му, но неприятно положение, защото наистина кацата бе пълна с меласа. Изплашеният франт се бе пъхнал и престоял в нея, потопен до гуша, през всичкото време, докато над главата му се разиграваше страшната трагедия.
Когато го изправиха на нозе на каменния под и лъсна в гъстата си обвивка от лепкава меласа гордият господар на Монтангювия замък представляваше много по-смешна гледка, отколкото когато Куокоу го видя за последен път на върха на кухия дънер.
Негърът си припомни тогавашното зрелище и неподтискан от тревоги, не можа да се въздържи повече: разкикоти се шумно. Разсмя се също така и безгрижният Куоши.
Ала на Хърбърт и Кюбина никак не им бе до веселба. Веднага щом контето се съвзе, двамата го отрупаха с нетърпеливи въпроси върху случилото се.
След като се опита заплетено да се оправдае, Смиджи изповяда, че бил избягал. Според думите му, а твърдението му бе съвършено вярно, той бе побягнал чак когато по-силният противник го бе повалил на земята. Какво друго можел да стори? Врагът бил чудовищен великан с огромен ръст и звярска сила.
— Едно ужаасно създаание! — продължи франтът. — Едно създаание с дъълги ръце и уродлиивост — една издадееност на раменета кат гърбиица на камиила.
— А какво стана с Кейт, братовчедка ми? — прекъсна контето Хърбърт с презрително нетърпение.
— Ай, ай, даа! Вашата братовчеедка, мояята беедна Кейт! Неколциина от разбойнициите я похитиха. Зная, че я отнеесоха навън. Чух я да пиищи, когато я влаачеха по стълбиището. Ай, ай!
— Слава богу! — въздъхна Хърбърт. — Жива!
Кюбина не изчака Смиджи да приключи с обясненията. Описанието на разбойника му бе достатъчно. Той изтича навън и бързо засвири „сбор“ с рога си.
Мароните, които се бяха пръснали около развалините, тутакси се отзоваха на сигнала и се събраха накуп.
— По следите ми, другари! — извика капитанът. — Зная звяра, който е нанесъл тая поразия. Зная къде е бърлогата му. Crambo, преди да измине час, ще отговаря с жалкия си живот за своето злодеяние. След мен, юнаци!
Глава CXV
ПО СЛЕДИТЕ НА ЗВЯРА
При тази заповед Кюбина се обърна с лице към планината и с бързи крачки се насочи към вратата на градинската ограда, но пред очите му се изпречи едно създание, което го накара да се стъписа. Неочакваната поява в мрака го изпълни с радост.
Той не беше единственият, когото споходи радостта. Между мароните, доведени от Куокоу, се намираше един момък, който бе изживял тревогата наравно с Хърбърт и Кюбина, един младеж, който имаше основание да жалее, ако не за загубата на своята изгора или на своята братовчедка, за загубата на същество не по-малко свидно и от двете — за своята сестрица.
Една сестрица, заради която бе преплавал безбрежния океан, заради която жестоки хора го бяха продали роб, ограбили, жигосали като престъпник, били безмилостно с бич, заради която той бе изтърпял всички унижения, които човекът е в състояние да нанесе на човек. Този страдалец беше младият фулахски принц — злочестият Сингюз.
Какво донесе на Кюбина радостта, към която се присъедини и Сингюз?