Англичанинът и ловецът притаиха дъх, при все че се ръководеха от подбуди, които нямаха никаква прилика помежду си.
За няколко секунди беглецът, за какъвто го издаваха действията му, достигна до основата на дървото.
— Стой! — извика ловецът, изскачайки от скривалището си и приближавайки се до новодошлия. — Ти си беглец и мой пленник!
Робът коленичи, кръстоса ръце на гърди и произнесе няколко изречения на непознат език, от които Хърбърт различи само думата „аллах“. Ловецът изглежда също не разбра значението на думите, но позата на младежа и изражението на лицето му не можеха да бъдат погрешно изтълкувани: той молеше за милост.
— Crambo — възкликна ловецът, който се наведе и погледна гърдите на беглеца, на които бяха дълбоко отпечатани буквите „J.J.12“ — С тая татуировка на кожата не ми е чудно, че си избягал от господаря си. Сиромахът! Те са го татуирали още по-жестоко по гърба!
Своите възклицания ловецът каза по-скоро на себе си, отколкото на коленичилия пред него нещастник, чиято риза той повдигна, за да разгледа гърба му. Кожата беше покрита с червени белези от бич, които се кръстосваха като артериите в анатомически препарат.
Възклицанията на ловеца бяха прекъснати от нови молби от страна на беглеца, казани и този път на непознат език.
Сега жестикулациите означаваха зов за закрила от някакъв враг, който го преследва, понеже съчувствените погледи на ловеца бяха спечелили доверието на избягалия роб.
— Ще те гонят, не се съмнявам — рече ловецът. — Добре, да заповядат. Които и да са преследвачите, няма да успеят. Тоя път наградата ще бъде моя, а не тяхна. Клетникът! Противно ми е да го предавам обратно и ако не ме заставяше законът, бих презрял жалката им награда. Аха, ето ги! Идат! Кучета! Да, наистина! Я чуй, лай на копои! Ех, ония проклети ловци на хора от Батабано! Казаха ми, че старият Джесурън ги взел на служба при себе си. Насам, друже, насам!
Ловецът придърпа беглеца над трупа на дивата свиня и го намести между високите като контрафорси корени на памуковото дърво.
— Стой по-близо до ъгъла — продължи тон. — Аз ще пазя фронта. Ето ти пушката. Виждам, че е пълна. Надявам се, че знаеш да си служиш с нея. Не стреляй, докато не си сигурен, че ще улучиш. Налага се да се борим с пушка и с нож, за да се спасим от тия испански песове, които не ще направят разлика между тебе и мене. Пък и самите испанци не си поплюват. Crambo! Ей ги!
Ловецът не бе изрекъл проклятието, когато две едри кучета изскочиха из храстите откъм противоположния край на полянката. Те въртяха възбудено опашки и душеха следите на беглеца. Червеният цвят на муцуните им показваше, че са ги поили с кръв, която, след като бе засъхнала, имаше тъмна краска и открояваше по-ярко белите им, прилични на глигански бивни зъби.
Копоите бяха от кръстосана порода: полухрът и полумастиф, но когато преследваха прясна диря, гонеха като чисто кръвни ловни кучета. Следите от стъпките на бития роб бяха съвсем свежи и само миг след като се показаха на полянката, песовете се насочиха към памуковото дърво, в чиито корени се бяха приютили беглецът и неговият покровител.
Кучетата нямаха инстинкт за самосъхранение, а единствено инстинкт за преследване и унищожение. Без да престанат да лаят или да скимтят, без да намалят скоростта, те припнаха напред, засилиха се и се хвърлиха върху жертвите си.
Първият пес се надяна сам на голото мачете на жълтия ловец и се строполи на земята с предсмъртно хриптене.
Другото куче, скачайки върху беглеца, получи съдържанието на пушката. При все че тя беше заредена само с дребни сачми за пернат лов, от това близко разстояние изстрелът имаше силата на куршум и повали копоя безжизнен до другаря му.