— Да — отговори парламентаристът. — Но съгласете се, че има случаи, когато човек би могъл да се изрази и по друг начин. Например: „Толкова време, а никой не иска да поправи тази машина. И аз я поправих.“
— Наистина!… Забелязвам обаче, че в Япония обикновено поставяте ударението върху направеното. А след това се мотивирате.
Японският парламентарист се обръщаше към мен на малко име. Той ме погледна с концентриран поглед и навярно спомняйки си нещо от своята практика, каза:
— Атанас! По-добре е да спечелиш сърцето на човек, отколкото да бъдеш логичен.
Всеки японец е отделна планета. Изразът „японско мислене“ е несъстоятелен. Удивително е, че тези хора не се колебая, и без да мислят, изпълняват каквото Императорът повели. Японецът знае, че онзи, който му казва да направи нещо, добре го е обмислил. Това му е познато от векове. Неговото поведение произтича от националната и родовата памет, нравите, етиката… (И черното е цвят: без да мислят, са ни хвърляли за храна на кучетата. Нашата памет ни кара да мигаме над всяко дребно нареждане.) Всекидневието в Страната на изгряващото слънце е постоянен ритуал с набор от възгледи и представи за живота и смъртта. Догматизмът обаче не се приема. Дисциплината при японците не ограничава въображението им. Родовата принадлежност е от значение.
В звездна нощ попаднах на неиздаден ръкопис поради липса на пари. Трудът се казваше „9-те неизвестни“ и се състоеше от 350 пожълтели страници на пишеща машина с 80 илюстрации. В него авторът българин беше разчел думи на Буда, които тълкуваше като възхвала на известен род.
Нямах сили да понеса тежестта на съобщението.
ГЛАВА ТРЕТА
КРАСИВАТА ЯПОНКА В МЕТРОТО
Качих се на Шибуя и слязох на Йойоги. Обикновено се връщах през парка пеша. Този ден бързах и използвах влак. Първата ми грижа беше да си купя билет. Потърсих с поглед касиер, но по спирките в метрото на Токио почти няма каси и касиери. Тези дейности се изпълняваха от машини. В известен смисъл щях да разговарям с автомати, за да си купя билет. Човек трябва да знае каква е цената дотам, закъдето пътува. Това може да разбере, като види разписанието на спирката. Транспортната схема и ценоразписът са един и същ документ. Билетите струваха обикновено 80, 100, 120, 150 йени. В Япония парите са „големи“, а тези в случая — метални. Като стигнеш до „касата“, ти вече разбираш какъв билет ти е необходим. Ако е 120 йени, на автомата пише 3 х 50, но… той ти връща 30 йени. Ако е 80 йени, пише 2 х 50 или едно 100. Пускаш парите, а машината ти поднася билета и рестото. Повярвайте ми — и рестото!
Такива точни касиери не бях виждал у нас, макар че и ние имаме честни и трудолюбиви пчели да събират книжен и метален мед. Ако човек в момента няма в джоба си дребни пари, на спирката се намират автомати, които ги развалят. Прецизна е работата на машините.
Купуването на билет става извън гарата. На спирката в очите ти се набива кондукторът. Той е толкова пъргав в ръцете! Пъргав е като японец. Край него минава всеки пътник със закупен вече билет. Кондукторът го взема и го перфорира. Така чевръсто работи с ръцете си, че не спира движението, а е като кран, който се отваря, за да позволи на потока от пътници да се движи. Осъзнал е прост принцип — хората са тръгнали за някъде и не трябва да им се пречи, а да им се помага да стигнат.
Прецизни автомати, прецизни кондуктори, прецизни влакове, които заминават навреме и пристигат навреме. Като влезеш в гарата, не си въобразявай, че можеш да обиколиш Токио. И това е възможно. С билета, с който са те пропуснали на коя да е спирка, ти си в състояние да пропътуваш столицата. Но ако се увлечеш — например до спирка Йойоги си платил 80 йени, а поискаш да отидеш, да речем, до Шинджуку — следващата спирка, имай предвид, че когато излизаш от метрото, трябва да си върнеш билета на кондуктора. Той стои пред вратата на гарата, забелязва, че си пътувал повече, и казва: „Господине, още 50 йени.“ Така ти подхвърля за йените, толкова бързо ти ги прибира… Кондукторът не си излива яда върху тебе, когато ти взема допълнителната сума, не си мисли, че си отишъл в Шинджуку, за да се пошляеш.
На някои спирки липсва и кондуктор. Перфорирането на билетите става с автомат. Машината — коректна. Контактът с нея е удоволствие. Спираш, сякаш заставаш до бариера. И за да се вдигне за теб, трябва да насочиш билета си към автомата. Така направих веднъж, дваж, три пъти… То е все едно, да се забавляваш. Щом като види билета, автоматът започва да прави фокуси. Грабва го от ръката ти. Глътва го. И докато прекрачиш, билетът се показва от другата му страна — перфориран.