Сатови са средно японско семейство — четирима души. Имат собствена къща в покрайнините на Токио. Жената на г-н Сато се казва Кейко. Тя е на 39 години. По-рано е работела, но е прекратила трудовата си дейност, когато се появило първото дете в семейството. Оттогава е домакиня. Имат две деца — 13-годишна дъщеря и 10-годишен син, които са ученици. Момичето се казва Йоко, а момчето — Кениши.
Петте най-популярни имена в Страната на изгряващото слънце са: Сато, Сузуки, Такахаши, Танака и Ватанабе. Едночленните семейства в Япония са 18,2 на сто, двучленните — 19 на сто, тричленните — 18,1 на сто. Най-много са четиричленните — 24,5 на сто. Петчленните са 11,7 на сто. А онези, които имат повече от 6 членове, са 8,5 на сто. Само г-н Сато работи от неговото семейство. Той получава за една година към 6,8 милиона йени — около 50 000 щатски долара. (Съветвам ви да не сравнявате заплатата на г-н Сато с българските стандарти дори по официален курс. И без това сме първи в света по инфаркти…) Японецът живее добре, но трудно постига лукса заради таксите, социалните осигуровки. Таксите за образованието на децата нарастват. На г-н Сато му остава от заплатата толкова… колкото у нас май никога няма да получим. Много японци — 80 до 90 процента — гледат на себе си като на хора от средната класа.
Час и половина са необходими на г-н Сато да се добере до работното място. Когато и да се е прибрал в къщи предишната вечер, той трябва да излезе от дома си в около 7,30 часа на следващата сутрин. Не се минава и спи до последната възможна минута. След това скача от леглото, измива се, закусва, хвърля едно око на вестниците и на прогнозата за времето — по телевизията. Опитва се да прегледа всекидневния печат подробно, ако е възможно. Това му отнема около тридесет минути всеки ден.
Децата естествено нямат талант да стават сами сутрин от сън. Очите на момчето още лепнат, докато момичето си реши косата. Семейството обикновено закусва препечени филийки, кафе, салата със зеленчуци и понякога яйца. Докато гжа Сато се старае да угоди на децата, г-н Сато сърба супата. Менюто за закуска е семпло, но жената търчи насамнатам, защото никой от семейството не сяда да яде по едно и също време.
И никакви целувки, когато японката изпраща японеца на работа! Съпрузите и съпругите в Япония рядко изразяват чувствата си един към друг открито и с думи като например: „Аз те обичам.“ Преди да тръгне за работа, г-н Сато обикновено казва: „Довиждане“, а жена му горещо отвръща: „Лек ден.“
Японците гледат телевизия средно около три часа на ден. Повече — жените, и най-вече в неделя. В областта около Токио имаше седем телевизионни канала с около сто часа всекидневна програма.
И да не мислите, че г-н Сато пътува към работата си и си подсвирква. Около 2,6 милиона работещи, всички — така както и г-н Сато — сутрин се отправят от предградията на Токио към сърцето на града. И тъй като повечето компании започват от 8,30 или от 9 часа, превозните средства се пълнят от около 7,00 часа. Г-н Сато трябва да сменя влака три пъти, докато се добере до компанията, където работи. Влаковете са толкова пълни, че ако не държиш в ръка куфарчето си — то няма да падне на пода. Г-н Сато е вече мъртво уморен от пътуването, докато стигне до работното си място.
По пътя за работа много хора купуват и четат вестници, списания. В откъса от къщи до компанията 8,8 на сто от японците четат вестници, списания — 7,4 на сто, книги — 9,7 на сто. Със смесени интереси към вестници, списания и книги са 12,1 на сто. Остават 62 на сто, които са в числото на „и други“.
Щастието иска малко фантазия, но много е показателно и разстоянието между дом, семейство, работно място. Колкото по-близко, толкова по-добре… В района на Токио 27 на сто от населението достига работното си място за 30 минути, 18 на сто — за 1 час, 16 на сто — за 1 час и половина, 19 на сто — за 2 часа, и 20 на сто — за над 2 часа. (В 1945 г., когато пепелищата от Втората световна война не са били разчистени, токийските работници е трябвало да ходят пеш на работа.) Стандартът на повечето корпорации в Япония е петдневна работна седмица. Средното работно време се скъсява. Има обаче корпорации, които работят и половин ден в събота.
Г-н Сато не пуши, той държи на здравето си. Но и да пуши, ще му е трудно да прави това, защото по всичките 127 гари на частните транспортни линии и 64 станции на метрото в Токио са декларирали, че в зоните им не се пуши: от 1 януари 1988 година. Строго е наказанието при нарушаване на тази забрана.