Наработното място за разлика от по-младите си колеги г-н Сато е още несръчен да се справя с модерната техника. Неговата обедна почивка започва от дванадесет часа и трае един час. Той може да получи доста евтина храна в работническия… (Как да кажа „стол“, когато онова там, където аз съм се хранил, си е ресторант?!) Отдъхва в кафетерията на предприятието. След работа г-н Сато обича да си пийне с колеги. Това е характерно явление в Япония с „работохолици“ — след работно време пак да искат да са заедно. Подобна активност не е само забавление, но и необходимост да разменят информация. По-младото поколение отива на такива срещи само два пъти на месец. Японците са направили и тази сметка. Те са изчислили колко процента от работниците се срещат след работа. И сред тези хора в страната 36,9 на сто са склонни да говорят за работа. Не разговарят за работата си или на теми, свързани с нея, 32,1 на сто. А 27,5 на сто говорят и за едното, и за другото.
Често ме питат как живеят японците, какъв е стандартът им на живот. Почти винаги съм отказвал да отговарям на този деликатен въпрос, пък и трудно се изчислява. Ами какъв може да бъде стандартът на живот в една страна, където 98,2 на сто от семействата имат прахосмукачки, 98,8 на сто — цветни телевизори, 98,4 на сто — хладилници? А 99,6 процента притежават перални машини… В дома на г-н Сато има прахосмукачка, хладилник, цветен телевизор и перална машина. И понеже почти всички семейства имат прахосмукачка, цяла Япония да обърнеш, едва ли ще намериш някъде да се свърта метла. Ако има, тя ще е електрическа или с батерии.
Денят на гжа Сато започва в 6,30 часа. След като нейният съпруг и децата излязат от къщи, тя продължава да върши домакинската работа — да почиства, да пере… С тази дейност приключва в дванадесет часа на обяд. След това е свободна, докато настъпи време за пазаруване, защото трябва да се сготви за вечеря. Нейното свободно време е по-дълго благодарение на електрическите уреди, които притежава у дома. И защото не се налага повече да търчи по цял ден след момчето, което вече ходи на училище. Следователно жената на г-н Сато има време да посещава клуб по сръчност и да взема уроци по тенис(?!). Една трета от нейните приятелки в квартала учат нещо. По пътя от уроците за в къщи те се отбиват да пият чай или да пазаруват. В наше време все повече и повече омъжени жени работят. Малко от тях спират работа, след като се омъжат или имат деца. Тях ги наричат „целодневни домакини“… (Сенгуо шуфу).
Омъжените жени в Япония не излизат заедно с мъжете си на вечеря в ресторант, не ходят на приеми и не приемат гости в домовете си. Японската двойка действа повече поотделно. Обикновено за семейните финанси се грижи съпругата. Тя отпуска джобни пари на мъжа си/?/. Някои японци всяка сутрин се обръщат към жена си с думите: „Моля те, дай ми пари за цигари!“ С нарастващата възможност на японската жена да направи кариера все повече жени продължават да работят и след женитбата. Има съпруги, които са организирани на трудова борса за почасова заетост. В махалата, където живее гжа Сато, всяка една от три съпруги работи. Г-жа Сато разбира, че работата извън дома има преимущества — пари, спечелване на приятели в живота… Но разбира и проблема да работи и да се грижи за фамилията едновременно. И да работи, не би могла да се отърве от домакинството. Тя е доволна от своя житейски стил и поведение и едва ли скоро ще предприеме драстична промяна.
Децата са ученици. Момичето на г-н Сато тренира във волейболен клуб. Съществуват и други клубове — за изкуство, музика… Един ден в седмицата Иоко посещава частно училище, за да учи английски. Не е лесно да поддържаш високо ниво на усвояване на учебния материал и да се готвиш за приемни изпити в университета. Няма друга алтернатива, освен да се подготвяш и частно. Английският език се изучава задължително три години в първоначалните класове. После следват три години във висшето учебно заведение, обикновено продължено с още две до четири години. Много от младежите се обръщат и към англоразговорните училища, за да упражняват разговорния език.
На момчето не му е по-лесно в училище, макар да е по-малко. Има дни, които са много интересни за децата. Традиционно е в Япония малките да пътуват с целия клас до различни места по страната. Целта на екскурзиите е да се изследват природата, културните и историческите забележителности на Япония.
Г-н Сато рядко се прибира за вечеря поради извънредна работа и събиране с приятели след работно време. Г-жа Сато най-често вечеря заедно с децата. Тя приема това за естествено и би желала г-н Сато да си бъде по вечерно време в къщи… за да възпитава децата. След вечеря Иоко и Кениши се прибират в стаите си. Когато си дойде, г-н Сато обсъжда с жена си образованието и дисциплината на децата. В Япония 59,2 на сто от семействата вечерят заедно, родител с деца — 15,7 на сто, само родителите — 17,3 на сто, и други — 7,8 на сто.