„Идеята за хармония е стара, майка му стара! — каза Любопитния. — Държава като Япония логично ми напомня за една друга страна върху планетата, която почти няма общо с нея.“
Псевдокритици на Страната на изгряващото слънце говорят, че успехите и се дължат на нископлатената работна ръка и строгата дисциплина. Глупости! Как да обясниш чудо с робовладелчески похвати?! Там цъфтят електрониката, роботиката. Производството се базира на най-съвременна технология. Какъв е този „роб“ със съвременни познания? Роб в бели ръкавици?!…
Япония преживя съкрушително поражение във Втората световна война и изгуби 44 на сто от територията, за която предявяваше права в края на войната. Повечето от индустрията й беше разрушена от въздушните бомбардировки. Когато войната свърши, шест милиона демобилизирани военни и цивилни страдаха от остро недояждане. Икономиката се натъкна на криза, каквато дотогава не е познавала. И тръгна тази държава нагоре.
След войната имаше известен период на подготовка, натрупване на опит. Японската икономика се разви много бързо едва в последните пет десетилетия. И ако някой иска по-добре да разбере тази страна, нека си я представи като два относително точни периода: Япония преди около петдесет години и Япония след около петдесет години.
В миналото страната е била главно производител на селскостопански и леки индустриални стоки. Днес произвежда химически и индустриални продукти, потребителни стоки от високо качество и широк диапазон с помощта на най-съвършена технология. Един от резултатите на този бърз растеж е високият стандарт на битовата техника. Гледам който и да е кадър от филм с японци по улиците.
Вглеждам се как са облечени, как се движат, какво настроение излъчват… Срещу жизнения стандарт на японците у нас бихме могли да противопоставим само една думичка — „ще“. Като чуя по телевизията министър да говори какво сме запланували да свършим и какви успехи сме щели да постигнем в „близкото“ бъдеще, иде ми да счупя телевизора. Как не се умориха тези хора да повтарят „ще, ще, ще!…“.
Икономиката в Япония е комплексно явление от духовни и материални ценности. Елементите — качествени. Съвкупният обществен продукт (СОП) от 1955 до 1972 г. се е увеличавал всяка година средно с 10 процента, което е едно от най-високите увеличения в света. За 1981 г. беше около 1139,3 милиарда щатски долара — втори по големина в света. Брутният национален продукт на страната за 1991 г. е 456 трилиона йени (3,4 трилиона щатски долара) и е на второ място в света след САЩ (5,7 трилиона долара).
Японската икономика се развива бурно от средата на 1950 и през шестдесетте години, като минава само през две малки рецесии — 1962 и 1965 година. Четирите главни японски острова вече са свързани по вода, въздух и земя. Остров Хоншу е съединен с остров Хоккайдо чрез най-дългия тунел на света и с остров Шикоко чрез разкошен дълъг мост над морето. Преди това единственият начин да се стигне от остров до остров е било да се пътува със самолет или ферибот.
Заплатите в Япония от 1960 до 1965 г. се увеличават средно с 4,1 процента; от 1965 до 1970 — със 7,8 процента. До 1973 г. увеличението на заплатите е стигнало средно до 10 процента за всяка година. От 1974 до 1980 г. растежът им вече не е толкова голям и показва спадане. Той е само 1,8 процента. За 1981 г. обаче се покачва на 170 процента. И така нататък. Това, което видях с очите си, е, че г-н Хироши Сато — човек от средна ръка — получава за една година към 6,8 милиона йени — около 50 000 щатски долара. По-добре платеният е и по-добър купувач.
Качествените стоки и отношения се правят с качествени хора и качествени технологии… Материалната заинтересованост заедно с други нравствени показатели е била лост, с който страната се е повдигала нагоре. Без нравственост няма икономика, нито пазарна, нито каквато и да е друга.
Бурен растеж на икономиката е щастливо явление за една страна, която е съхранила умението на нейното население и талант. Постоянно и стабилно икономическо развитие е по-доброто. Японската икономика продължава да се отличава с почти пълна заетост на работната ръка. Числото на овакантените работни места е по-голямо от онова на търсещите работа. Явлението се наблюдава от 1988 година. През март 1992 на един търсещ работа се падаха 1,22 свободни работни места.