Допълнителните печалби от икономическия прогрес се употребяват не за да се закърпят скъсани панталони, а да се подобрява качеството, хората да се борят срещу замърсяването, което е борба за живот.
Япония има стабилна валута. Собствените й пари вървят в страната и с тях можеш да си купиш всичко… Баба ми каза: „Защо не ми обясниш това като на прост човек? Какво означава «собствените й пари вървят в страната?»“ Ами на бензиностанция в Плевен видях японец, който не можеше да си купи е левове бензин… А само с долари. Японецът си мълчеше, както можеше да се очаква. Аз се прекръстих и с поглед, отправен към небесата, рекох: „Господи, за пръв път виждам държава, където собствените й пари да не вървят!“ Тъпи трикове. Инвестиции в нашата страна ще се направят, ако бъде отчетено, че тя е достатъчно привлекателна.
Япония пръска по света експерти и специалисти в развиващите се страни. Държавата, която се учеше до преди няколко десетилетия, обучава хиляди.
Икономиката насочва вниманието на наши бизнесмени към Страната на изгряващото слънце. И коментари да чуете! Японците били такива, онакива… Наш бизнесмен дойде в бара да ни пита как да постъпи при сделка с японци. Това беше първата ни конкретна обществена поръчка в областта на икономиката след големите промени у нас в началото на деветдесетте години. Рекохме му: „В общи линии можем да ти кажем нещо повече за тях, но ти гледай да попаднеш на японеца, който ти трябва.“
ЗЕМЕДЕЛИЕТО
Страната на изгряващото слънце гъмжи от гори на територия 250 282 квадратни километра. Две трети от нея е гориста. Планинска — 72 процента.
Японският народ фактически живее върху 10 на сто от територията на страната. Само около 14 на сто от земята е пригодена за обработване. В планините се грижи за всяка педя земя — строи тераси, за да осигури равната площ сред къси и бурни реки. Фермите са малки. Средно около 1,4 хектара е площта на една ферма.
Икономично се използва малкото пространство. Добива се максимално възможното от всеки хектар… и успява японецът да осигури над две трети от плодовете и зеленчуците, които задоволяват хората. Производството на пилешко, свинско месо и яйца покрива 70 до 100 на сто от нуждите. Страната произвежда достатъчно ориз да изхрани населението. Историята на японското земеделие е история на ориза и технологическото усъвършенстване за увеличаване на добива му. Помагат торовете и великото разнообразие на селскостопанските машини — малки и удобни за работа във фермите (тежките земеделски машини смачкват почвата, нарушават структурата на земята). Отношението на японските фермери към подобрената, облагородена от тях техника е старателно. Те са по човешки прилежни към съжителството си с „мъртвия“ свят на нещата.
В стопанствата си фермерите ползват част от своята земя да отглеждат пилета, крави и прасета. И макар че Япония произвежда достатъчно ориз да изхрани населението, тя внася много други видове селскостопански продукти. Стокообменът в страната е затворен. Всичко, което се откъсне, да речем, на остров Кюшу, отива най-много до остров Хоккайдо. Изнася се онова, което е произведено в повече.
Фермерството е важна част от японската икономика. То дава поминък на 30 на сто от работното население в 1960 година… и само 8,4 на сто в 1985 година.
Там няма „село без хора“, „село без мъже“. Селяните са точно толкова, колкото е необходимо за селското стопанство. И точно толкова селскостопански машини има, колкото са необходими.
Фермерите постепенно намаляват. Все повече хора се устремяват към градовете, за да работят в индустрията — по силата на динамичната икономика. Селянинът японец е човек, който би могъл да стане и работник, макар че си остава селянин. Японците са измислили „селянино-гражданин“ чрез кръстоска. И вместо да се блъскат срещу течението на неумолимите икономически и пазарни закони, като кажат на японеца: „Ти ще стоиш тука и няма да мърдаш!“, те са му отпуснали края и са оставили явленията свободно да се движат, както е и в природата. Дори им помагат, като използват посоката и силата на движението. Много членове на фермерски фамилии работят по няколко часа на ден в промишлеността или в сферата на обслужването. Това прави хората частично безработни в града, но те запълват времето си във фермите на село. И всичко е на мястото си. Японските фермери добре са издоили закона за динамичната икономика. Много хора вярват, че за да се научиш да живееш в хармония с природата, трябва да търсиш отговорите от нея. Това може би е утопична идея, но като всяка идея, която движи историята на цивилизацията, тя е необходима. Нашето въображаемо правителство беше склонно да обяви и предвиди протекционистки мерки за развитие на отрасли, които не могат да се развиват при външна конкуренция — например селското стопанство. Важното е защитните мерки да не станат вечни, да не сърдят природата.