Основна част от световното производство на часовници (хм, хм!…) и снимачни камери принадлежи на Япония: 474 милиона часовника и 17,6 милиона камери — за една година.
Електронните продукти се класифицират грубо в три групи: 1) телевизори, видеокасети и други електрически уреди, 2) индустриално оборудване, като компютри и телекомуникационни устройства, и 3) електронни устройства като завършени мащабни и сложни вериги. Електронната индустрия непрекъснато изплува като водач в света на японското производство, заемайки местата на такива традиционни гиганти като стоманената, химическата и автомобилната индустрия. Продукцията на електронното оборудване в Страната на изгряващото слънце достигна 31,3 трилиона йени, или 40,7 процента от цялото производство на машини и технически механизми. Електрониката ангажира 1,9 милиона души — повече от всяка друга индустрия. Пеят цифрите… И една от тях нямаше да се чуе, ако не бяха ме ядосали.
Тровят се въздухът, водата, земята, храната. Рибата бяга от реките. Отпадъците носят смърт. А индустрията не оправдава своето съществуване, ако замърсява околната среда. Природата за щастие притежава огромни защитни сили. Историята на замърсяването в Япония и борбата на японците срещу него намирахме за един от най-интересните моменти в разговорите ни край масата в бара.
Повечето от японските острови, с изключение на онези, които лежат далеч на север и далеч на юг, са! в температурната зона на мусоните. В топлите месеци дъждовете са изобилни. Снегът през зимата е тежък. Крайбрежието на океана обикновено е слънчево и с благоприятен вятър. Тайфуни носят поройни дъждове, които се изсипват над Япония през късното лято и през есента всяка година. Те нанасят тежки загуби със силните си ветрове, високи вълни и наводненията. В антични времена управляващите в Япония са схващали, че на борбата срещу наводненията трябва да се даде висок приоритет, като правели заграждения на оризовите полета. Положени били усилия да се запазят горите и да се контролира водата. През вековете, след култивирането на оризовата култура, японците се посвещават на непрекъсната борба за опазване на околната среда. Виждали са, че водата е необуздана и нанася пакости. Векове е трябвало да минат, докато се появи замърсяването на водата и се превърне в проблем. За размерите на другите основни замърсявания — на въздуха, земята, храната… сякаш изобщо не са мислели. Хората са живеели във времето си.
Северно от Токио на изток към океана тече река Тоне. По дължина 322 километра тя е втората по големина в Япония и е основен доставчик на вода в Токио. Преди четири века бил създаден проект за обуздаване водите на тази река — реализиран през 1970 година. Четири века след замисъла! Японците започнат ли нещо, изпълняват го докрай.
В началото на модерния период, в 1868 г., при император Мейджи, Япония е имала около 30 милиона население. В 1945 г., в края на Втората световна война, тя броеше 72 милиона. Докато в края на 1990 г. населението достигна 123 милиона. (А около 2010 г. се проектира да достигне 130 милиона.) Размерите на Земята обаче са някъде под 380 000 квадратни километра. Бразилия е 23 пъти по-голяма, Съединените американски щати са 25 пъти по-големи от Япония. Страната на изгряващото слънце е толкова островна, но и толкова планинска! … Само 32 на сто от земята е равна. Около 60 на сто от населението е концентрирано в райони, които са 2,8 на сто от цялата територия на Япония. Тази страна е бедна на добив от полезни изкопаеми и зависи от вноса на повече от 80 на сто за необходимото й енергийно захранване — доставя отвън голямо количество суровини: петрол, въглища, желязна руда, вълна, жито и други хранителни продукти. Страната се нуждае от търговия, за да развива икономиката. Тя внася огромни количества ресурси, преработва ги в заводи и експортира много от произведените стоки.
Втората световна война увреди сериозно капацитета на японската индустрия. Наложи се тенденция на развитие, в която икономическият растеж беше поставен преди всичко друго и причиняваше на страната сериозно замърсяване от индустрията. През шестдесетте години индустрията стана огромен консуматор на петрол, въглища, природен газ. Комините бълваха сажди, сяра, азотни окиси. Прах се носеше над индустриализираща се Япония. Беше очевидно, че маси от населението са изложени на неизбежно бедствие от замърсяването на въздуха, което придружаваше икономическия растеж. През шестдесетте години то стана сериозно.
Целта, която си постави правителството на Япония в 1868 г., беше построяването на „богата страна и силна армия“. Тази цел стана национална политика в опит да се достигне индустриалния Запад. За основа на индустриализацията страната имаше нужда от желязо и особено от стомана. Закони и наредби бяха приети, за да се регулират обработваемата земя и водата, да се управляват риболовът и дърводобивната индустрия, да се запазят историческите градове, културните богатства, наследството от миналото.