През 10-годишния период, който започна в 1965 г., контролът над замърсяването стана важен политически мотив за централното и местните правителства. Когато Еисаку Сато стана министърпредседател през ноември 1964 г., той започна с призив да се почисти околната среда в Япония, „защото индустриалното замърсяване е деформация в икономическия растеж. То ще бъде решително коригирано.“ Япония беше първата страна в света, която даде висш приоритет на околната среда в своята енергийна политика. В 1971 г. беше основана Агенция за околната среда и нейният генерален директор получи ранг на министър в държавата. В 1975 г. генералният директор на агенцията Такео Мики стана министърпредседател. Периодът от 1975 г. се отличаваше с подобрено качество на живота в Япония. Като резултат от съдебните процеси и системата от закони за опазване на околната среда индустрията получи болезнения урок, че е далеч по-евтино да се инсталират устройства против замърсяването още в началото, отколкото да се плащат компенсации след възникването на проблемите от него.
Запазването на околната среда, по-специално избягването на индустриалното замърсяване, и икономическото развитие не са непременно антагонистични явления. Развитието на икономиката тръгна заедно с добрите стари нрави и чистотата на околната среда. Мичио Нашимото — президент на Задморския кооперативен център за опазване на околната среда — казва това с други думи: „Икономическото развитие и опазването на околната среда не са конфликтни цели.“
Любопитния, като чу думата приоритет, рече, че тя му прилича на думата привилегия. От време на време ние сляпо даваме приоритет на едно производство за сметка на други производства, които изостават след това. Майстори сме да наливаме „вода в пясъка“. Питали сме се с какво да започнем, тъй като животът анулира позицията ни в икономиката — все започваме отначало. Най-доброто, изглежда, е да се тръгне с всичко едновременно, тъй като държавата е единен организъм. Той не би могъл да работи нормално без „ръка“, „крак“… Нима може човек да съществува без сърце? Нашата въображаема държава имитираше човешкия организъм. Като занемариш едно, довеждаш го до реанимация, а повреждаш и друго.
С измислени приоритети, наложени от амбициозни хора, се нарушава синхронът в икономиката. Пренебрегнатите производства задържат и приоритетното. Накрая се стига дотам, където често сме се оказвали…
В сферата на услугите се съобразявахме с комфорта на изпълнителя на поръчката.
„И как стана така, че заболелите у нас от замърсяването на околната среда умряха… повечето от «настинка»?! — питаше Любопитния. — Живот в държава без компенсация?! Че тогава какво е това геноцид?“
Грижовна система. Социалното партньорство в Япония е на голяма висота. Профсъюзните ръководители се стремят да разберат не само исканията на работниците, но и макроикономическите проблеми на страната. В индустрията сред хората на ръчния труд гъмжи от работници с висше образование.
Наистина — можех и това да забравя. След краткия ни разговор с д-р Сабуро Окита — архитекта на съвременна Япония — чух го отблизо да казва, че у нас, в България, съществува потенциал от висококвалифицирани специалисти, но ни липсват такива специалисти на средно равнище. „Ние направихме от нашите работници майстори“ — каза още той за японците, колкото да сподели опит. Семейна задушевност в предприятието. Компаниите подсигуряват работа до пенсия. Те разкриват нови дейности… Токугава или Едо е основа на сегашното общество. Шефът на фирмата е като баща.
Ключовата дума на японското развитие, по всичко изглежда, е хармония.
Рибата се върна в река Сумида.
НАУКА И ТЕХНИКА
Интелектът трябва да вземе властта, за да не се самоунищожим. Прагматиците да отговарят за икономическата политика.
Съвременната наука и техника, в по-голямата си част пренесени от Запад, имат относително кратка история в Япония. В практическото им приложение и производството на висококачествени стоки японските учени не са по-малко способни от техните западни учители.