Активни научни и технически изследвания се правят в различни сектори на живота и резултатите от тях подпомагат здравеопазването, чистотата на околната среда, фермерството, риболова, качеството на храната, лесовъдството, химическото производство… Генетичните изследвания се ползват със специални грижи. Има биоферми, в които температурата и светлината се контролират с компютри. Това подпомага да се управлява растежът на различните видове растения и зеленчуци. Чрез атомна радиация в минимални и строго определени дози японците не само увеличават растежа на растенията, а лекуват болести, подобряват производството на и без това доброкачествени стоки.
Япония работи върху създаването на информационна система, която ще включи комуникационни сателити, компютри и терминали от различно естество и ще представлява широка национална мрежа от оптически изображения. Всеобхватната информация ще се предава с текст, глас, изображение. След като мрежата бъде построена, устройства, персонални компютри, телефони… всичките ще бъдат в състояние да предават исканата богата информация в офисите и в къщи. (Любопитния е разтревожен за прехраната на шпионите…)
Япония развива нова генерация компютри, които се основават на принципи, коренно различни от дотогавашните. Целта е да се произведе машина, чиито функции имитират човешкото око, ухо и уста. И резултатите от тези проучвания ще бъдат предложени на света.
Страната е включена в изследванията на Антарктическия район на планетата заедно с други велики нации. Тя откри своя база — Шова, на остров Онгул. Изпратила е изследователски групи, за да прекарат там зимата, да изследват океанографията, снега и леда, да проследят циркулациите на въздушните течения, да изучат живота на Антарктида от биологическа и медицинска гледна точка. Японците построиха за целта и изследователски кораб „Фуджи“.
Най-високоразвитата страна на света е Япония. (Най-слаборазвитата по наше време беше Гвинея.)
Кметът на всеки град в Япония можеше да каже по повод на японското икономическо чудо и развитието на науката и техниката: „О, недейте! Недейте така! Ние сме още толкова изостанали! Още толкова много имаме да правим.“
Любопитния каза:
„Дали да не си отворя устата? Зная толкова подробности! Това, което ме ужасяваше у нас, е, че от някои чиновници без ценз и познания набързо се спретваха професори… за да не бие на очи. На високи държавни постове криеха свои, които бяха гола вода.“
ОБРАЗОВАНИЕ
Спирахме се на основното и го изразявахме по елементарен начин, за да бъдем разбрани от всички, които ни слушат. Останахме докрай верни на желанието си да говорим истини. Обсъждахме само онова, което е минало през сетивата ни. Всяко отклонение в детайлите означаваше нови отклонения в детайли — познанията ни по проблема се разстилаха като море, в което не искахме да навлизаме. Предпочитахме елементарния изказ, да останем верни свидетели на видяното, чутото и преживяното.
Историята на просветата в тази страна, както историята на всички клонове от обществения й живот, е дълга. Периодите на всяка сфера от живота на японците обикновено деляхме и на четири — заради утвърденото наше желание да се изразяваме в хармония с японската природа, където има познатите ни четири големи острова. Колкото по-дълбоко навлизахме в темата, забелязвахме, че каквото и да разказват от историята си, японците се изкушават да го разделят поне на две: преди епохата Мей-джи и след нея.
Основата на образованието лежи в периода Едо. В края му се наблюдавали разнообразни училища, разпръснати в страната, под директния контрол на управляващите. А реставрацията Мейджи се отбелязва като разграничителен етап на последващото развитие на модерното образование в Япония. Съвременното в тази страна започва от Мейджи (1867).
Конституцията от 1946 година. Член 26 в нея казва: „Всички имат право да получават образование според умението си… Обществото е задължено да защитава всички момчета и момичета в получаването на общо образование…“ Образованието в Япония е безплатно за първите девет години. Присъствието в задължителното деветгодишно обучение е 99,9 на сто от децата на тази възрастова група.
Японската образователна система обаче има, общо взето, пет етапа: 1) детска градина (от 3- до 6-го-дишна възраст), 2) първоначално училище (от 6- до 12-годишна възраст). Следват два етапа на образование, на които би могло да се намери наш еквивалент, но са по-различно квалифицирани: висши училища за младша възраст (12-15-годишна възраст); висши училища за старша възраст (15–18 години). После — колеж или университет.