Бунраку е вид куклен театър. Той се е появил в XVI век. Куклите са в установени размери — половината от естествената големина на живата фигура. Всяка кукла се движи на сцената от трима души, които се виждат от зрителите.
Типовете театри в Япония са различни, но имат и общи черти. И в Но, и в Кабуки всички роли се изпълняват от мъже и момчета. Двата театъра често представят едни и същи пиеси. Музикалният акомпанимент е важен във всички театри. Певците разказват с песни част от ролите си в Но и Кабуки и целите си роли в пиесите на Бунраку. Тъпаните, флейтите, триструнните музикални инструменти Шамисен, дошли през XVI век от Окинава, тринадесетструнните Кото, които се появили от преди VI век, и други инструменти създават незабравими ефекти на сцената.
Националният театър в Токио, който представя традиционалната драматургия, беше завършен от правителството в 1966 година. Националният театър Но — в 1983. Националният театър Бунраку — в 1984. И се затвори един кръг.
Кукленият театър Аваджи (за възрастни) е „братовчед“ на кукления театър Бунраку. Той има петстотингодишна история. През XVII-XVIII век, когато кукленото изкуство става популярно в Япония, Аваджи се превръща в негов синоним.
Представленията съвпадат с времето за отмора на селяните и са добро развлечение за тях — извън активния земеделски сезон. Представления се изнасят и в шинтоистките храмове. Те обикновено започват рано сутрин и продължават до късна вечер. Зрителите си носят от къщи храна и възглавнички за сядане. За разлика от тогавашната представа на Запада за кукления театър като изкуство предимно за деца в Япония публиката е изцяло от възрастни.
Куклите Аваджи се състоят от подвижна глава, тяло и костюм. Главата (кашира) е произведение на изкуството — в някои случаи с движещи се очи, уста и вежди, които изразяват много точно емоциите на героя. Трима души с черни дрехи и качулки водят една кукла: първият — ходилата, вторият — лявата ръка и опорите на куклата, а третият — дясната ръка и главата. Черните дрехи и качулката, на която дори няма дупки за очите, помагат на кукловода да се слее с декора, който е черен, и да се разграничи от пъстрата кукла.
Седем години са необходими за усъвършенстване на първия кукловод, а на третия — цял един живот. Куклите тежат около десет килограма и за тях ното водене и за изразяване на емоциите в драмите се изискват както сила, така и усет и ловкост.
Тримата кукловоди са движещата сила на куклата. Поемайки си едновременно въздух, те сякаш й вдъхват живот и тя се превръща на сцената в нещо по-прекрасно от човека. Това е естетическото предизвикателство на кукления спектакъл.
Любопитния знаеше, че и целия си живот да посветиш на куклите, не е достатъчно. Той каза, че с каквото и да запълни живота си, все ще го пропилее.
Япония има здрави традиции в народното творчество. Народните песни, инструменталната музика, танците и днес са популярни. Японската хорова група „Ямаширо-Гуми“ посети България. Момичетата и юношите бяха дошли на свои разноски от другия край на света… за да изпеят на българите няколко български народни песни. Щастливи, че са изпълнили човешки дълг.
Японците на улицата ходят облечени в национални носии и се чувстват удобно в тях. Кимоното е любимо облекло. Народната инструментална музика — особено тъпаните уадайко и народните танци, събират тълпи от хора по време на фестивалите.
Изобразителното изкуство тече в кръвта на японеца. Съществуват много стилове на японско рисуване. Старинната гравюра „Укийое“ е уникално японско изкуство — развива се в XVII век. Този стил рисува хора, изобразява природата и всекидневието. И днес той е много популярен. Децата в Япония се учат да рисуват, като започват от най-простото. Много хора използват техниката на „Укийое“ да си правят собствени новогодишни поздравителни картички. Това е гравюрата, от която са се вдъхновявали френските импресионисти по време на Мане и Зола… докато натурализмът на Емил Зола доминира в японския литературен свят през първото десетилетие на двадесети век.
Рисунката карикатура „Манга“ е много стара форма на изкуството в Япония. Най-ранните известни комични рисунки датират от VII и VIII век. Предполагало се, че те пропъждат злите духове. По-късно в „Манга“ изобразявали животни и странни човешки фигури, за да осмиват лакоми благородници и монаси. Художниците в „Укийое“, като световноизвестния Хокусай, са рисували как са живели хората. Някои от японските добри книги на тази тема са преведени на други езици.