Традиционната архитектура може да се види на много места и особено в храмовете и светилищата. Дърводелците, които са строили сградите, не са употребявали винтове и гвоздеи. Дървото внимателно и здраво е било свързвано едно в друго.
Япония има много традиционни изящни изкуства. Едни от най-известните са керамиката, текстилът, японският лак. Легендарни са красотата и практичността на японските лакови изделия. Това изкуство първоначално се заражда в Китай, но много бързо навлиза и в Япония, където се усъвършенства в техническо отношение. Сред различните райони най-прославен с лаковите си изделия е Тохоку. В тази заснежена североизточна част на страната се създават едни от най-прекрасните лакови изделия.
Здравата атрактивна хартия (ваши) все още се прави на ръка. Тя намира приложение в много сфери на изкуството и практическата всекидневна употреба.
Бамбукът се използва различно: от направата на обикновени домашни решета и инструменти, с които се обработва оризът, до производството на плетени вази. В случайни снимки, направени в Япония, често може да се види попаднало в кадъра изделие от бамбук.
Керамиката е усъвършенствана област в изкуствата. Разговарях на тема керамика с Митцухико Хасабе, завеждащ отдел „Художествени занаяти“ в Националния музей за съвременно изкуство в Токио. Този сравнително млад човек с часове говореше върху темата, с дни можеше да разговаря за грънци, без да се повтаря. Той беше в състояние от триста метра да определи дали в пещта, където се изпича керамиката, гори бор, от какъв вид и на колко години е дървото. Това правеше, като наблюдаваше от разстояние дължината и цвета на пламъка. Професорски познания по грънци?! Японците търсят дълбочина, изящна красота в производството на всичко.
Дърворезбата е традиционно изкуство в Япония. Будистките статуи са издялани от дърво. Сложни декоративни фигури покриват храмове и светилища. В японския дом могат да се намерят произведения от резба, като красиви подноси, грациозни кукли, разкошни играчки в стар стил. В традиционните японски къщи естественият цвят на строителните материали обикновено остава непокътнат.
Модерното японско изящно изкуство е повлияно от Запада. Старото и новото в тази страна живеят заедно и си помагат. В Япония има много и добри театри, музикални произведения, танци, скулптури, картини, архитектура, дизайн, филми, фотографии, които се измерват с най-доброто по света. Открихме и броя на симфоничните оркестри в Япония. Те са 20 — професионални, 11 от които са местни. Симфоничният оркестър на Гумма има забележителна история. Музикалният център — разкошна модерна сграда — е инициатива на покойния Маруяма Кацухиро и е финансиран от местното население. Г-н Кацухиро казва: „Няма нищо безнадеждно и невъзможно в живота. Ако се отдадеш на отчаянието, загубен си.“
Всяка година в Япония се произвеждат висококачествени музикални инструменти, включително около 260 000 пиана и 300 000 електронни клавиатури. Страната на изгряващото слънце дава възможност на човек в нея да се наслаждава на всички видове музика: традиционна японска, джаз, рок… От всички аудиозаписи, произведени в Япония, 25 на сто са от чужди артисти.
Странно, силно и почти неземно състояние на духа ме споходи, когато чух изпълнение на японската цигуларка Ацуко Темма. Тя свири на цигулка „Антонио Страдивариус“ от 1735 г. (притежание преди това на Норберт Брайнин — първата цигулка на квартет „Амадеус“) и поддържа изненадващо широк репертоар от всички стилове и направления в цигулковата литература. Завършва Токийския национален университет за изкуства и музика в двете степени — на бакалавър и магистър. Неин преподавател след професор Йошио Унно и Леонид Коган е професор X. Кребберс, концертмайстор на Кралския концертгебау оркестър в Амстердам.
Никого не съветвах да гледа Ацуко Темма, когато свири. Тогава тя сякаш се мъчи. Накрая разбирах, че японката е изцедила от цигулката всичко, което Антонио Страдивариус е закодирал в нея. Седнал на мястото си в концертната зала с наведен поглед към земята, слушах небесната й музика. След време отново я чух как свири. А лицето й — ведро и спокойно. Усмивката — божествена, каквато беше и музиката й. Изтръпвах, когато я улавях да „разговаря“ с неодушевени предмети като с живи същества по време на рецитал.
В няколко поредни години тя гостува в България след блестящите й представяния с пианистката Рьо-ко Фукасава. Присъствах на четири нейни рецитала в София и ми се стори, че слушам четири различни цигуларки. Тя описваше живота. Музиката й беше „еуфорична“, когато еуфория заливаше страната ни, „разрушителна“, когато се рушаха основите на един стар режим у нас, и, бих казал, „отчайваща“, когато разочарование обхвана народа. След време, ако човек иска да проследи историческото развитие на България през онези години, той може да прочете книга, да разгледа изложба с картини… или да прослуша записите с цигулката на Ацуко Темма през Дните на японската култура.