Японците обръщат все по-голямо внимание на свободното си време.
ИЗЦЕЖДАНЕ НА ДЪЖДОВНИ ОБЛАЦИ
Тънка графика е Страната на изгряващото слънце. Мислите ми се изцеждаха като небето след проливен дъжд.
Фактът и историята. Разказите в Млечния бар за Япония и японците ни влияеха.
Престанахме да употребяваме думата факт. Да кажеш факт, не е достатъчно. Вече имахме тълкуване на света. И в нашия дребен бит, и в безконечните ни разговори край масата заменяхме тази подозрителна дума и вместо нея, когато трябваше, тежко произнасяхме: „Факт със значение“ — за да убедим насрещния или да поставим изразите на нова доработка. Постепенно започнахме да приемаме само „факта със значение“.
Делфините пляскаха с опашките си. Много дни и нощи наблюдавах Япония да движи бавно своите острови край кораба. Стоях на палубата, гледах и не можех да се откъсна от мисълта, че Япония, като се изключи Китай, е най-старата държава на земята.
Факт със значение беше съществуването на митичния първи японски император Джимму. В Нара — старата столица — се питах защо Джимму тенно фигурира в историята на тази държава? Имах основания да си задавам този въпрос. За (не)щастие Япония е толкова стара държава. В дълбоката древност малко е отразено. Преданието за Джимму, за неговия живот, а и слизането му на брега край Нанива (днешния град Осака) са записани хиляда години по-късно от времето, за което се отнасят онези събития. Затова — и поради други причини — историците дори смятат първия японски император Джимму за приказен, измислен, несъществувал.
Историците, общо взето, са заслепени! Бил съм впечатлен от поне стотина „исторически“ решения, „исторически“ срещи, „исторически“ не знам какви си, а помня толкова малко от тях. Допускам, че те ласкаво са били надценени в деня, когато са станали. Срещал съм индивиди, които поради обстоятелствата се стремят да влязат в историята. Държавници влизат — с добро или с лошо име. Виждал съм обаче как се напъват към вратите на безсмъртието и разни дребосъци: те правят дребни номера. Ниският се надига на пръсти, за да изглежда висок.
По време на моите странствания по света съм се срещал с исторически личности. Мисля, че вече зная кой остава голям човек и защо, а познавам и няколко недостойни трика. Един от тях е компромисът. Колкото и големи дела да си извършил през живота, остава компромисът — катинар. Той ти залоства вратата на историята. Един от най-големите трикове е да влезеш там чрез друг човек, като свържеш твоето име с неговото. Създават се закони, правила, таблици… ползват се известия, доводи, архиви… за да се обобщят наблюденията. Но науката, която днес дава проблематика за десетилетия напред, е доста слаба да ни накара само с факти да видим Япония. И да си речем: „Ето, това е тя — Страната на изгряващото слънце!“
И във въздуха контактувах с японци! Те идваха и на кораба. И по земята, и по небето, и в морето често чувах като рефрен от позната мелодия японци да говорят за „факт със значение“. Заслушвах се. Така много ми се искаше да проникна в „японското“ мислене! Оказа се обаче, че за да разбереш японците, трябва и ти да си малко нещо „японец“. Хората казваха: „Факт със значение.“ А споменаваха и изразите „добре известен факт“, „факт с голямо значение“, „факт с изключително значение“…
Започнах да ги деля на видове. Колко анемичен е голият факт! При положение че в онази страна имаше толкова много и различни факти, които бях успял да степенувам, трябваше да избирам кой от тях е за предпочитане. Често се питах: „Какво стана с факта? Къде отиде фактът?!“ Защото… той отиваше.
Японците не се пъчат много-много с факти. Използват ги… да произвеждат нови факти. Чух световноизвестния архитект, японеца Кендзо Танге, когато казва за големия град, че „трупал информация, за да произвежда нова информация“. Японците трупаха и факти, за да произвеждат от тях нови факти. Това ме отхвърляше назад в историята.