Забележителен празник е О-бон, в средата на август. Душите на обичаните умрели в този ден се връщат в домовете им. Къщите и гробовете се почистват и подреждат. В тях се оставя храна за душите на умрелите. Организират се танцови фестивали. В небето се реят фойерверки.
В Япония се организират фестивали специално за децата. Фестивалът на куклите (Хинамацури) се провежда на 3 март. Химанацури е за момичетата. В домовете се подрежда токонома, покрит с червено, декориран с много и красиви кукли. Денят на детето — 5 май (Кодомо-но-хи), е фестивал за момчета. По време на тези детски празници родителите пият специален вид подсладено бяло саке.
Фестивалът на звездите (Танабата) се празнува на 7 юли, а на някои места в Япония и на 7 август. Двама влюбени, разделени от Млечния път, романтично се срещат през тази нощ, когато се приближават звездите Алтаир и Вега. През деня на фестивала хората записват желанията си върху късчета хартия и ги завързват по клони на бамбук.
Впечатляващ е японският фестивал Шичиго-сан, който означава седемпеттри. На 15 октомври момичетата на възраст три и седем и момчетата на пет се водят в местното светилище или храм да се молят за здраве.
В Страната на изгряващото слънце има безброй местни фестивали през цялата година. Някои от тях са със специална атрактивност и привличат хиляди участници и зрители. Япония е страна на четири сезона и много от празниците в нея са свързани с промените на годишните времена.
Дълголетието. От шестдесет и пет години нататък възрастното поколение в Япония се подлага на поголовен медицински преглед. Това то прави, за да предотврати или открие болест в ранното й появяване. Старият не остава сам в дома си. А ако е прикован на легло, не плаща такса за телефонните разговори. Държавата се грижи за възрастните си граждани по много начини. Отношенията в рода са уредени от векове. Най-голямото от децата се грижи за родителите си.
Средната смъртност за мъжете в Япония е 73,79 години, а за жените — 79,13 години. Четох надписи по гробищата и срещнах доста имена, доживели до 90–100 години. Е, не беше както във Вехтия завет: Адам — 930 лета, Енос — 905 лета, Сит — 920 лета, Ной — 950 (след потопа — 350). Но май че японците се стремяха нататък. Здравеопазването е на голяма висота.
Грижите за хората в Страната на изгряващото слънце отиват далеч. Те засягат и мъртвите. Виждал съм инсталирани телефони до гробовете.
Шегата. Обстановката в чакалнята беше дворцова. Мебели, огледала, цветя… Всичко подредено с изящен вкус! Казах на мой познат, който тогава беше в чакалнята: „Дръж фотоапарата! Аз ще седя тук, а ти ще ме снимаш!“
И той щракна. После имах късмет направените от мен филми да оцелеят през граничните пунктове на страните, където преминах. Границите са снабдени с „монитори“ — гледат и в куфара ти. Всичко се изобразява на екран. Звънци, лъчи… Звънците вдигат шум до небесата за металическа тока на колан. Лъчите от контролиращи устройства могат да повредят непромити филми. Аз обаче оставях изщраканите филми в касетите им, а тях обвивах със собствената опаковъчна хартия на филма, станиолът оставаше от външната страна. Това, изглежда, им помогна да оцелеят.
Проявих филмите, които носех със себе си от Япония, докато няколко мои познати пристигнаха у дома си с напълно осветени ленти. Направих си цветни снимки за спомен. И снимката с дворцовата обстановка. Приятели я разглеждаха с интерес и ме питаха: „Тук къде си?“ „Тука ли? — отговарях сериозно. — Това беше важен момент в двореца на Императора, докато чаках да ме приеме.“
Приятелите ми вярваха, тъй като не съм ги лъгал. Гледаха ме седнал, метнал крак върху крак в разкошната обстановка, цъкаха с език и се възхищаваха.
На онази цветна снимка аз наистина бях в чакалня… но на най-обикновена бръснарница в Токио, която приличаше на дворец.
Внимание! В Япония няма градинка, където децата да не рисуват. Съществува опасност цялата страна да бъде изрисувана.
Очите. На улица в японски град видях да продават варена царевица. Варяха я в казан. Възрастна японка, след като ми подаде царевицата и аз я платих, ми се поклони и каза: „Аригато!“ Говореше се за седем категории на вежливост. Любезността беше отличителна черта на онези хора. Жената — мила с мен, но ми направи впечатление, че тя дори не ме погледна.