— Разбира се, че искам! — изкрещя Джерард, изтръгна ръката си и отскочи назад. — Искам баща ми да не е чак такъв егоист и мама да не е толкова тъжна. Искам баща ми да не говори само за себе си, за своите филми и за своя живот. Искам да ни познава. Искам да помни, че Саймън обича животните, а Мелъри се фехтува, искам да се тревожи, че за малко не ни изключиха от училище. Но това няма да стане, защото татко не може да го направи. И ти не си той!
Джерард погледна право в познатите лешникови очи, които толкова приличаха на очите на баща му, но не бяха бащините му очи. Те внезапно избледняха и бързо станаха бледожълти. Тялото на баща му се издължи, уголеми се, изду се и заприлича на нещо като мамут, натруфено в омърляни разнищени парцали. На пръстите на ръцете му бързо започнаха да растат дълги остри нокти, а тъмната му коса се изви и се превърна в заплетени дървесни клони.
— Мулгарат! — ахна Джерард.
Великанът обви едната си ръка около врата на Мелъри, а с другата сграбчи Саймън.
— Ела тук, Джерард Грейс! — прогърмя той с истинския си глас, много по-нисък и дрезгав от гласа на баща му. Озъби се, после направи крачка към балкона. — Предай се! Ако не се предадеш, ще хвърля брат ти и сестра ти в моя ров със стъкла и остри железа.
— Остави ги на мира! — извика Джерард. — Нали имаш книгата! Пусни ги!
— Никога! Ти знаеш тайната на моите дракони. Знаеш как могат да растат по-бързо и как могат да бъдат убити. Знаеш каква е слабостта на моите гоблини. Няма да допусна да направиш нова Книга.
— Бягай! Вземай мама и бягай! — изкрещя Мелъри и заби зъби в ръката на Мулгарат.
Той се разсмя, стисна я силно и я вдигна високо във въздуха.
Тялото на баща им се издължи. На пръстите му израснаха остри нокти. Той обви едната си ръка около врата на Мелъри, а с другата сграбчи Саймън.
— Глупаво момиче! Мислиш ли, че пилешката ти сила е достатъчна, за да се бориш с мен?
Саймън започна да рита, но огромното чудовище като че ли не усети ритниците му. От другия край на стаята се дочу стон и Джерард се обърна натам. Майка му се раздвижи и отвори очи.
— Ричард? Ти ли си? Стори ми се, че чух… О, боже!
— Всичко ще бъде наред, мамо — каза Джерард, като се мъчеше гласът му да звучи спокойно. От това, че майка му виждаше всичко това, то като че ставаше още по-страшно.
— Мамо, кажи му да бяга! — завика Мелъри. — Бягайте! И двамата! Веднага!
— Тихо, момиче, или ще пречупя врата ти! — изръмжа великанът, после отново се извърна към Джерард. — Предлагам ти справедлива сделка, нали? Твоят живот срещу живота на брат ти, сестра ти и майка ти.
— Джерард, какво става? — простена пак майка му.
Джерард се опита да запази хладнокръвие. Страхуваше се да умре, но много по-лошо щеше да е да гледа как великанът наранява Саймън, Мелъри и майка му. Стори му се, че чудовището разхлабва пръсти, за да пусне Саймън и Мелъри върху стъклата.
— Спри! — извика той. А ако ти обещая, че няма да направя друга Книга? Тогава ще ги освободиш ли?
Мулгарат бавно поклати глава. Очите му бяха пълни с мрачно задоволство.
— Пусни ги веднага! — чу Джерард гласа на майка си. — Пусни децата ми! Джерард, моля те, направи нещо!
И точно тогава Джерард забеляза на пода сабята на Мелъри. Това го накара да се съсредоточи. Трябваше да събере мислите си и да състави някакъв план. Спомни си какво му каза Артър Спайдъруик — великаните обичат да се хвалят. Дано Мулгарат не е изключение!
— Добре, ще се предам — каза той.
— Не! Ти си глупак! — закрещя пак Мелъри.
— Ще се предам, но преди това… — Джерард преглътна. Надяваше се, великанът да захапе стръвта. — Ще ми се да разбера защо правиш всичко това. И защо точно сега?
Мулгарат се засмя и оголи противните си зъби.
— Защото вие, хората, заграбвате всичко най-хубаво за себе си. Живеете в дворци, ядете каквото си искате, обличате се в коприна и кадифе като крале. А ние, които сме безсмъртни и магьосници, ние, които имаме власт и сила, бяхме принудени да отстъпим и да се оставим да ни тъпчете в калта. Край! Никога вече! Отдавна замислях това, което правя сега. Отначало мислех, че трябва да изчакам моите дракони да пораснат, но Книгата ми помогна да ускоря плана си. Докато имат мляко, драконите са покорни и ще ме слушат като кучета. Освен това от млякото растат много бързо и стават много силни, видяхте, нали? Елфите пък са прекалено слаби, за да се изпречат на пътя ми. Настъпи моето време! Времето на Мулгарат. Времето на гоблините! Светът ще има нов господар!