Хогскуил лежеше проснат пред спалнята им, а около него бясно се въртеше кълбо жълта прежда. След като го омота като пашкул, преждата се завърза на хрисима фльонга и спря да снове. Върху главата на Хогскуил тупна Малчо. Джерард зяпна смаяно.
— Оле! — поклони се домашният дух. — Ще ви помогна да се справите, защото имам дълг към вас!
Джерард гледаше ту него, ту преждата.
— Не знаех, че можеш да правиш такива номера — призна той, но изведнъж си спомни как връзките на обувките му няколко пъти се бяха връзвали и той щеше да се пребие. Значи Малчо му беше погаждал онези лоши номера…
Дребният домашен дух се разсмя:
— Вярно, спец съм в номерата. Особено на Хогскуил с главата!
— Хей! — заскимтя гневно Хогскуил. — Махнете тоя луд от главата ми! Аз не бягах от вас. Спасявах се от вашето миризливо чудовище на покрива!
— Млъквай! — заповяда Мелъри.
— Не трябва да млъква, а да говори. И да разкаже всичко, без да спори! — Малчо заподскача по главата на Хогскуил.
— Ааааа! — запищя отново хобгоблинът, но Джерард пристъпи към него и той тутакси млъкна.
— Сега ще ни кажеш всичко, което знаеш. Започвай! — нареди Джерард. — Ако не го направиш, ще те намажем с кетчуп и ще те върнем на покрива при Байрон.
Хогскуил пребледня. Малчо скочи от главата му и се настани срещу него върху крака на една преобърната масичка за кафе.
— За гоблин това ще бъде свръхучтиво, на него му се пада нещо по-красиво! — изрече Малчо и впери поглед в хобгоблина. — Ще пратим два плъха да сръфат крака му, след туй ще ги пуснем нагоре в носа му! Ще режем ноктите му с тъп трион, ако не ни разкаже всичко за гоблинския легион.
Хогскуил започна да се мята в пашкула от прежда.
— Ще ви кажа бе! Казах, ще ви кажа! Няма нужда да ме плашите.
— Къде е мама? — попита Джерард. — Къде може да са я отвели?
— Свърталището на Мулгарат е зад сметищата. Там е издигнал дворец от отпадъци. Пазят го легиони от гоблини и разни други ъъъъ… твари. Непристъпен е. Знам, че сте тъпанари, затуй ви казвам, хич не се опитвайте да припарите там.
— Какви са другите ъъъъ… твари, които пазят двореца?
— Дракони. Предимно малки.
— Дракони? — Джерард се ужаси.
В книгата на Артър Спайдъруик имаше бележки за драконите, но самият Артър никога не беше виждал дракони. Всичките му описания бяха от втора ръка, ала дори и преразказани, историите бяха ужасни — зъби като ножове, силна отрова, светкавична бързина.
— Ти също си в армията на Мулгарат, нали? — попита Мелъри и прониза с поглед нещастния Хогскуил.
— Нямаше как — изскимтя той. — Всички гоблини отиваха в легионите. Какво можех да направя аз? А?
— Каза ли им какво стана с другите гоблини? Онези, с които беше преди това?
— Другите гоблини? Глупачка! Малоумница! Пуйка! Гъска! Патка! За кой път ще ви казвам, че не съм гоблин, а хобгоблин! Все едно да наречете един кос гарга!
Джерард въздъхна нетърпеливо.
— Е, какво им каза?
— Какво, та какво… Казах им, че ги е изял някакъв трол. Просто това им казах.
— Ако те развържем, ще ни заведеш ли до сметището? — попита Мелъри.
— Мисля, че е късно — изсумтя Хогскуил.
— Какво искаш да кажеш? — намръщи се заплашително Джерард.
— Добре! — викна Хогскуил. — Добре! Ще ви заведа. Сега доволни ли сте? Но не искам да виждам повече този грифин.
— Джерард — обади се Саймън, като се стараеше да скрие усмивката си. — Ще бъде много по-бързо, ако летим дотам с грифина.
— Не! — писна Хогскуил. — Не съм се съгласявал да летя с грифин.
— Не викай толкова силно, проглуши ме! — сряза го Мелъри, обърна му гръб и понижи глас: — Елате насам. Трябва да съставим план. Как иначе ще победим армия от гоблини и дракони, начело с великан, който може да си сменя формата?
— Трябва да измислим нещо — кимна Джерард. — Те трябва да имат някакво слабо място.
Той се опита да се концентрира и да си спомни какво бе чел в „Книга за духовете“. Беше прелиствал страниците й безброй пъти, но вече ги забравяше.
— Много е лошо, че „Книга за духовете“ не е при нас — въздъхна Саймън, взирайки се в стъклата от счупените аквариуми, сякаш слабите места на гоблините и драконите се криеха сред стъклените парчета.
— Не знаем къде е книгата, но знаем къде е Артър Спайдъруик — бавно каза Джерард. В главата му се зараждаше фантастичен план. — Знаем къде е и можем да го попитаме.